![](https://static.wixstatic.com/media/e4023f_e3faa75c22cc4dc5a47dc3da580180ce~mv2.jpg/v1/fill/w_147,h_100,al_c,q_80,usm_0.66_1.00_0.01,blur_2,enc_auto/e4023f_e3faa75c22cc4dc5a47dc3da580180ce~mv2.jpg)
На 2 март, в столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужено Велико повечерие с четвърта статия на Великия покаен канон на св. Андрей Критски. Множество свещенослужители и вярващи от цяла София за пореден път отправиха обща молитва към Бога, просейки от Него прошка за греховете си и духовни сили за великопостния подвиг.
![](https://static.wixstatic.com/media/e4023f_4923384ffd9546cf99a4ed7c72606bd8~mv2.jpg/v1/fill/w_147,h_87,al_c,q_80,usm_0.66_1.00_0.01,blur_2,enc_auto/e4023f_4923384ffd9546cf99a4ed7c72606bd8~mv2.jpg)
Съгласно програмата на Софийската св. митрополия за съборните богослужения през Великия пост, тази част от покайното моление бе прочетена от Негово Високопреподобие архимандрит Василий, протосингел на Софийска света митрополия. Заедно с него съслужиха ставрофорен иконом Александър Величков, предстоятел на храма, и дякон Николай Пенев.
![](https://static.wixstatic.com/media/e4023f_db2242848ff2427eb5725d026d89ccb1~mv2.jpg/v1/fill/w_147,h_239,al_c,q_80,usm_0.66_1.00_0.01,blur_2,enc_auto/e4023f_db2242848ff2427eb5725d026d89ccb1~mv2.jpg)
На великопостното богослужение в един от най-красиво изписаните храмове на столицата молитвено участие взеха Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, и архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия. За поредна вечер верният боголюбив народ наведе глава пред словата на св. Андрей Критски от последната част на Великия покаен канон, и за сетен път се обърна към Господа с думите: "Помилуй ме Боже, помилуй ме!"
Дивните и умилителни песнопения на Покайния канон, както и вдъхновяващите химни на Великото повечерие бяха изпълнени от Софийския свещенически хор, ръководен от ставрофорен иконом Кирил Попов.
В края на последованието архимандрит Василий се обърна към многобройните богомолци с пастирско слово. В него той каза: "...Нещастието на човека е грехът! Нашите богоподобни души са станали неузнаваеми в греховното си падение. Вината за това носим самите ние, които се поддаваме доброволно на греха. Понеже душата е невидима ние сме свикнали с греха и спокойно я каляме със беззакония, без да се замисляме, че така тя губи от чистотата, с която с която е създадена от Твореца. Ако можехме само да видим душата и нейното жалко състояние сред калта на земните страсти и пороци, какъв ужас би ни обзел. От дом на благодатта душата ни е станала яма от заблуди. От невеста Христова тя се е изродила в свърталище на тъмни страсти.
![](https://static.wixstatic.com/media/e4023f_4923384ffd9546cf99a4ed7c72606bd8~mv2.jpg/v1/fill/w_147,h_87,al_c,q_80,usm_0.66_1.00_0.01,blur_2,enc_auto/e4023f_4923384ffd9546cf99a4ed7c72606bd8~mv2.jpg)
…Запитвали ли сте се защо човек е нещастен дори тогава, когато има всичко необходимо за тукашния му живот – имоти, здраве, земни удоволствия, и въпреки това се чувства неудовлетворен? Когато поразгледаме живота на такъв човек ще видим, че му липса единението с Бога, което осмисля цялото ни земно битие. Скъсаната връзка с Твореца се е свързала с греха, който може да ни донесе само мъка и страдание. Отделен от Бога той е неспокоен и неудовлетворен, защото само Бог може да даде на душата жадуваното щастие, за което я е създал.
![](https://static.wixstatic.com/media/e4023f_8f169f7a619142489e2e039eb5bbf44e~mv2.jpg/v1/fill/w_147,h_92,al_c,q_80,usm_0.66_1.00_0.01,blur_2,enc_auto/e4023f_8f169f7a619142489e2e039eb5bbf44e~mv2.jpg)
Бог всичко е направил и прави, за да възсъедини човека със Себе Си. Отдал е Своя Единороден Син, "та всякой който вярва в Него да не погине, а да има живот вечен"(Йоан 3:16). „Представете си, казва св. Мардарий, че царят е намерил един бедняк, който е цял обсипан с проказа и не се срамува от него, но слага лекарства на раните му и изцерява неговите струпеи, а накрая го поставя и на трапезата си, облича го в порфира и го прави цар. Така Бог е постъпил с човешкия род, умил е раните на хората, излекувал ги е и ги е въвел в небесния чертог. Толкова е велико достойнството на християните, то е несравнимо с нищо. Затова старай се, съветва св. Макарий, да удържиш потоците на порока, иначе ще паднеш в хиляди злини и ще се ужасиш, когато ти потърсят сметка.“
![](https://static.wixstatic.com/media/e4023f_589850653c804864996c8f406726d3b8~mv2.jpg/v1/fill/w_147,h_192,al_c,q_80,usm_0.66_1.00_0.01,blur_2,enc_auto/e4023f_589850653c804864996c8f406726d3b8~mv2.jpg)
…Връзката ни с Бога става чрез покаянието и чрез изпълняване на Божиите заповеди. Който върви по Божиите пътища ще дойде до Бога и в него ще намери всичкото си загубено блаженство. Щом се покае и разлюби греха, човек обиква Бога. В любовта към Бога е скрито всичкото наше блаженство. Затова Господ Иисус Христос ни е поставил като първо задължение любовта към Бога. Но как да обичаме Бога?
Св. Василий казва, че любовта към Бога не е нещо, което се придобива с наука и ако любовта към Бога не ни е била присъща, Бог не би я заповядал. Който се въздържа от злото, не се пита как да обикне Бога. Омразата му към греха е вече у него проява на любов към Бога. Напрягането на волята да върши Божиите заповеди е признак на любов към Бога. Затова, който иска да обикне Бога, нека започне да пази съвестта си чиста от греховете. Да се покае за извършените по-рано беззакония и да се пази занапред да не върши такива“ - каза в словото си архимандрит Василий.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: протойерей Костадин Тренев