На 2 март, в столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужено Велико повечерие с четвърта статия на Великия покаен канон на св. Андрей Критски. Множество свещенослужители и вярващи от цяла София за пореден път отправиха обща молитва към Бога, просейки от Него прошка за греховете си и духовни сили за великопостния подвиг.
Съгласно програмата на Софийската св. митрополия за съборните богослужения през Великия пост, тази част от покайното моление бе прочетена от Негово Високопреподобие архимандрит Василий, протосингел на Софийска света митрополия. Заедно с него съслужиха ставрофорен иконом Александър Величков, предстоятел на храма, и дякон Николай Пенев.
На великопостното богослужение в един от най-красиво изписаните храмове на столицата молитвено участие взеха Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, и архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия. За поредна вечер верният боголюбив народ наведе глава пред словата на св. Андрей Критски от последната част на Великия покаен канон, и за сетен път се обърна към Господа с думите: "Помилуй ме Боже, помилуй ме!"
Дивните и умилителни песнопения на Покайния канон, както и вдъхновяващите химни на Великото повечерие бяха изпълнени от Софийския свещенически хор, ръководен от ставрофорен иконом Кирил Попов.
В края на последованието архимандрит Василий се обърна към многобройните богомолци с пастирско слово. В него той каза: "...Нещастието на човека е грехът! Нашите богоподобни души са станали неузнаваеми в греховното си падение. Вината за това носим самите ние, които се поддаваме доброволно на греха. Понеже душата е невидима ние сме свикнали с греха и спокойно я каляме със беззакония, без да се замисляме, че така тя губи от чистотата, с която с която е създадена от Твореца. Ако можехме само да видим душата и нейното жалко състояние сред калта на земните страсти и пороци, какъв ужас би ни обзел. От дом на благодатта душата ни е станала яма от заблуди. От невеста Христова тя се е изродила в свърталище на тъмни страсти.
…Запитвали ли сте се защо човек е нещастен дори тогава, когато има всичко необходимо за тукашния му живот – имоти, здраве, земни удоволствия, и въпреки това се чувства неудовлетворен? Когато поразгледаме живота на такъв човек ще видим, че му липса единението с Бога, което осмисля цялото ни земно битие. Скъсаната връзка с Твореца се е свързала с греха, който може да ни донесе само мъка и страдание. Отделен от Бога той е неспокоен и неудовлетворен, защото само Бог може да даде на душата жадуваното щастие, за което я е създал.
Бог всичко е направил и прави, за да възсъедини човека със Себе Си. Отдал е Своя Единороден Син, "та всякой който вярва в Него да не погине, а да има живот вечен"(Йоан 3:16). „Представете си, казва св. Мардарий, че царят е намерил един бедняк, който е цял обсипан с проказа и не се срамува от него, но слага лекарства на раните му и изцерява неговите струпеи, а накрая го поставя и на трапезата си, облича го в порфира и го прави цар. Така Бог е постъпил с човешкия род, умил е раните на хората, излекувал ги е и ги е въвел в небесния чертог. Толкова е велико достойнството на християните, то е несравнимо с нищо. Затова старай се, съветва св. Макарий, да удържиш потоците на порока, иначе ще паднеш в хиляди злини и ще се ужасиш, когато ти потърсят сметка.“
…Връзката ни с Бога става чрез покаянието и чрез изпълняване на Божиите заповеди. Който върви по Божиите пътища ще дойде до Бога и в него ще намери всичкото си загубено блаженство. Щом се покае и разлюби греха, човек обиква Бога. В любовта към Бога е скрито всичкото наше блаженство. Затова Господ Иисус Христос ни е поставил като първо задължение любовта към Бога. Но как да обичаме Бога?
Св. Василий казва, че любовта към Бога не е нещо, което се придобива с наука и ако любовта към Бога не ни е била присъща, Бог не би я заповядал. Който се въздържа от злото, не се пита как да обикне Бога. Омразата му към греха е вече у него проява на любов към Бога. Напрягането на волята да върши Божиите заповеди е признак на любов към Бога. Затова, който иска да обикне Бога, нека започне да пази съвестта си чиста от греховете. Да се покае за извършените по-рано беззакония и да се пази занапред да не върши такива“ - каза в словото си архимандрит Василий.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: протойерей Костадин Тренев