С тържествена заря-проверка, на 2 август, пред Паметника на Незнайния войн в София бе отбелязана 120-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.
Държавният глава Румен Радев прие почетния строй на Националната гвардейска част със знамената светини.
Втори август е символ - на тази дата преди 120 г. българите в Македония и Одринска Тракия доказват, че идеята за демократична република, в която българи, турци, евреи ще бъдат равноправни във всяко отношение, не е увиснала на бесилото заедно с Васил Левски, каза премиерът акад. Николай Денков в своето слово на церемонията. На тази дата преди 120 години хиляди въстаници хвърлят мост към основните ценности, които движат демократичния свят днес – граждански свободи и равноправие на всички хора, без разлика на етнос, религия, пол и занятие, посочи акад. Денков.
Илинденско-Преображенското въстание се превърна в най-масовия израз на волята за свобода на нашия народ, заяви президентът Румен Радев в словото си на церемонията. Това въстание се пренесе далеч във времето, защото резултатите от него надхвърлиха далеч неговите непосредствени политически и военни цели, каза още държавният глава. По думите на Радев Илинденско-Преображенското въстание е надхвърлило рамките на епохата, превърнало се е в ярък символ на българския дух и завинаги ще остане непреходно знаме на борбата за правда, права и човешки достойнства.
В края на церемонията присъстващите коленичиха в знак на почит към паметта на загиналите, а след това прозвуча и химнът на България.
Сред присъстващите бяха председателят на Народното събрание Росен Желязков, вицепрезидентът Илияна Йотова, вицепремиерът Мария Габриел, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов, министри, депутати, военни и др.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит тържествената церемония беше уважена от Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим, Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия и протойерей Костадин Тренев.
*****
На 2 август 1903 г. започва Илинденско-Преображенското въстание (20 юли ст. ст.) - въстание за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878) в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор (13 юли 1878). Това сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА.
Въстанието е организирано и ръководено е от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Османското правителство хвърля огромни сили за неговото потушаване. В близо 240 сражения около 25 000 въстаници се сражават с 350-хилядна редовна турска войска и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на загиналите надминава 5000 души. Около 30 000 души са принудени да напуснат родните си места. Основната част от тях намират подслон в България.
Материал на БТА.
Снимки: Ромео Чолаков