На 17 март, Неделя Сиропустна, в навечерието на Великия пост по традиция в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ бе отслужена архиерейска вечерня с чина на взаимното опрощение на духовенство и народ.
Вечерната богослужба бе предстоявана от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, с когото съслужиха архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, ставрофорен иконом Нелуц Опря, представител на Румънския патриарх у нас, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Николай Георгиев, предстоятел на храма, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.
В деня, когато Църквата приканя християните да поискат и дадат опрощение, и така да започнат дните на Великия пост, в митрополитския храм бяха дошли множество християни. Мнозина от тях преди да пристъпят в храма, отидоха с цвете в ръка при гроба на новопреставилия се Български патриарх Неофит, устроен в южната колонада на църквата. Дълбоко опечалени от загубата, вярващите поставяха цветята, покланяха се и целуваха погребалния кръст като последно патриаршеско благословение.
Софийското църковно събрание мълчаливо страдаше за своя упокоил се архипастир, който в този ден винаги идваше в храма и пръв искаше прошка от всички.
Особено молитвено звучаха в тази вечер църковните песнопения, който бяха изпълнени от множество столични свещеници, ръководени от ставрофорен иконом Кирил Попов. Част от тях звучаха антифонно: от духовници, застанали на дясната певница, и свещеници, събрали се в светия олтар.
Според църковното установление по време на изпяването на първата самогласна стиховна стихира, цветното облачение в храма и на служащите се подменя с черно. Така Църквата и чрез нашите сетива ни напомня за настъпилия Велик пост – най-благодатното време за покаяние.
Насред храма епископ Поликарп, след като замени цветната мантия с черна и пищното епископско енголпие с дървено, произнесе великопостната молитва на св. Ефрем Сирин:
„Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. Ей, Господи, Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин.“
В края на богослужбата владиката произнесе особено вдъхновяваща проповед за духовното време, в което навлизаме, и за това как вярващите да го преживеем, та да имаме духовна полза. Всички с особено внимание изслушаха думите на викария, който ни настави да се вгледаме самокритично в собствения си живот, да намерим сили да простим греховете на ближния и да не забравяме истинските, духовните съкровища, към които трябва да се стремим и да събираме. Владиката говори и за благоприятното време на Светата Читиридесетница, към което призова всички да бъдат съпричастни, за да произрасте в душите ни плодът на покаянието, кротостта, дълготърпението и мира.
В края на богослужбата започна взаимното опрощение. Първи духовниците си поискаха прошка, а после и боголюбивия народ. Поради голямото множество дълго време свещениците и миряните пристъпваха един към друг и искаха прошка. Излизайки от храма, епископ Поликарп, заедно със свещеници и вярващи, отидоха на гроба на блаженопочиналия патриарх Неофит и отправиха към Бога отново заупокойна молитва.
Текст и снимки: Весела Игнатова