Светата Плащаница на Разпети Петък в Пловдив
- Епископ Поликарп
- 18.04
- време за четене: 2 мин.
Велики Петък е най-скръбният ден, в който възпоменаваме поруганието, страданията, смъртта и погребението на Господ Иисус Христос. Ден, в който всеки християнин в едно с цялото творение съпреживява смъртта и погребението на Богочовека с надеждата да станем съпричастни и на Неговото славно Възкресение за вечен живот.
На 18 април, Велики Петък, сутринта в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив се извърши за последен път последованието на Царските часове, следвани от Вечерня. Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави богослужението.
С Владиката съслужиха: Белоградчишкият епископ Поликарп - първи викарий на митрополита, архимандрит Максим - епархийски духовен надзорник и председател на храма, архимандрит Петър - клирик на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник, протойерей Ангел Ангелов - духовен надзорник, храмовото духовенство, митрополитските протодякон Илиян Александров, дякон Калоян Миндев и дякон Йордан Дойчев.
Песнопенията изпълниха с благоговение митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и духовенството.
След просителната ектения на Вечернята при пеенето на стиховната стихира “Егда от древа” свещенослужителите изнесоха от св. Олтар светата Плащаница, изобразяваща погребението на Христос, която бе положена в центъра на храма, подобаващо украсена с кувуклия, изобразяваща гроба Господен.
В края на последованието Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към присъстващите със слово за страданията и самотата на Господа.
През целия ден стотици миряни, подредени в дълги опашки, преминаха да се поклонят пред Христа – предал Себе си на кръстна смърт, за да изкупи нашите грехове и отвори пред нас пътя към спасение.
С цветя в ръце като на погребение на скъп близък, миряните пристъпваха с молитва към издигнатия гроб на Христовото Тяло, изобразено на плащаницата. След това се навеждаха и преминаваха под издигнатото място, изразявайки своето смирение, скръб и преклонение пред Спасителя и отнасяха цвете в дома си с надеждата за приближаващото Възкресение.
Текст и снимки: Пловдивска митрополия.
