Памет и благодарност към Коринтския митрополит Дионисий

С благоговение и дълбока вътрешна тъга получих вестта за края на земния път на един изключителен човек, архипастир и духовен стълб – Коринтския митрополит Дионисий. След като времето окончателно ни раздели, искам да засвидетелствам с няколко думи любовта, уважението и признателността, които нося към него – не само като събрат в епископското служение, но и като свой духовен отец, личен приятел, пример и вдъхновение.

С митрополит Дионисий ни свързваше не просто няколко годишно приятелство – това бе дълбока духовна връзка, основана на любовта към Христа, към Църквата и към човека. В негово лице винаги съм виждал образа на истински архиерей – кротък, мъдър, с ясно съзнание за тежестта на кръста, който носим като епископи, и същевременно – със светлина в очите и с неизчерпаема вътрешна радост, извор на сила за мнозина.

За мен той беше духовен отец – не само в съветите си, но и в начина, по който живееше. Стигало ми е само да го наблюдавам – в молитва, в служение, в тишината на едно просто присъствие – за да почувствам отново дълбокия смисъл на нашето звание. Той носеше своя сан с достойнство, но и с дълбоко смирение – сякаш не той стоеше на солея, а самата благодат, която се проявяваше чрез него.

Приятелството ни беше съкровище. Имали сме безброй разговори – понякога дълги и богословски, понякога съвсем човешки и непринудени. Но винаги изпълнени с доверие, с топлина, със споделена болка и радост. От него съм научил, че истинската духовност не е в строгостта, а в състраданието; не в думите, а в духа, който носим в себе си.

Никога няма да забравя неговата усмивка – онази тиха, леко строга, но винаги блага усмивка, с която умееше да разведри всяка напрегната ситуация и да вдъхне кураж в най-тежките моменти.

Днес, когато сърцето ми се свива, не мога да не благодаря на Бога, че ме е удостоил с честта да бъда негов приятел. И макар че телесната раздяла е неизбежна, аз вярвам, че връзката между нас ще остане жива – в молитвата, в паметта, в примера, който той ми оставя.

А за всички нас – духовни чеда, събратя, вярващи, – митрополит Дионисий ще остане не просто като митрополит на Коринт, а като живо свидетелство за това какво означава да си човек на Бога. Нека неговото име бъде записано в книгата на живота, а душата му – приета в светлината и мира на Господа, Когото той обичаше и служеше вярно до последния си дъх.

Вечна и блажена да бъде паметта му!