На 1 ноември България почита своите народни будители

На 1 ноември българският народ се прекланя пред делото на народните будители. Будители, които в своя живот послужиха за израстването на нашия народ и укрепването му във вяра, просвета, култура и държавна свобода и независимост.

По този повод пред сградата на президентството в София се проведе церемония по издигане на националното знаме на Р България, организирана, по традиция, от президента на страната г-н Румен Радев.

Тържествената церемония беше изпълнена от Национална гвардейска част на България.

Празникът със своето присъствие украсиха: г-н Румен Радев, президент на Р България, г-н Росен Желязков, председател на Народното събрание на Р България, г-н Николай Денков, министър-председател на Р България, г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община, министри, депутати, представители на различни институции и организации.

Церемонията по издигането на българския флаг в чест на 1 ноември – Ден на народните будители, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, бе уважена от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, както и от архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия и йеродякон Поликарп.

След мероприятието пред президентството, официалните лица бяха поканени в Гербова зала на президентството, където президентът произнесе реч, след което деца от детска градина „Бърборино“ в София, изпяха песен и рецитираха стихотворение.

По повод деня на народните будители, обръщение към българския народ отправи и Негово Светейшество патриарх Неофит. В него се казва: „Празникът на народните будители е празненство на свободния и просветлен български дух. Неговото учредяване през далечната 1922 г. е израз на благодарност, признателност и дълбок поклон пред всички онези, които в мрачните столетия на двойна – политическа и църковна зависимост, вярно следвайки заветите на първостроителите на християнска България, са поддържали жив пламъка на просвещението и са възпитавали сред народа ни непримиримост с робската участ и с духа на пораженството. Такъв празник може да има само народ, който не познава примиренчеството, който съзнава важността на своята духовна, културна и държавна традиция, на своето собствено лице и своята идентичност сред многообразието от народи и култури в света, в който живеем.“

***

Денят на народните будители е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал – св. Паисий Хилендарски, св. Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители, прието от 19-то Обикновено народно събрание на 13 декември 1922 г. С указ от 3 февруари 1923 г. на цар Борис Трети 1 ноември е определен за празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. денят е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен за официален празник Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.