Тържествена света литургия и Девето освещаване на миро в БПЦ – БП

По решение на Св. Синод за девети път в най-новата история на БПЦ-БП бе осветено свето миро.

Чинът по освещаването се случи по време на Василиевата св. литургия за Велики четвъртък, която бе възглавена от Българския патриарх Даниил в ПКСХП „Св. Александър Невски“, който бе в съслужение с митрополитите на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий, Доростолски Яков, Сливенски Арсений и Видински Пахомий, както и епископите: Мелнишки Герасим – гл. секретар на Св. Синод, Адрианополски Евлогий – игумен на Рилската света обител, Велички Сионий – игумен на Троянския и Бачковския манастири, Белоградчишки Поликарп – първи викарий на Пловдивския митрополит, Смоленски Висарион – втори викарий на Пловдивския митрополит, Константийски Михаил – викарий на Ловчанския митрополит, Велбъждски Исаак – викарий на Софийския митрополит, Знеполски Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, архим. Йоан – протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Василий – председател на църковното настоятелство на митрополитската катедрала „Св. Неделя“, архим. Януарий – архиерейски наместник на Годечка духовна околия, архим. Никодим, архим. Стефан, ставр. ик. Нелуц Опря - представител на Румънския патриарх у нас, архиерейски наместници от Софийска епархия, храмовото духовенство и множество столични свещеници, както и протодяконите Иван Петков и Деян Коруноски, и йеродякон Вартоломей.

По време на Великия вход конкумите бяха изнесени от светия олтар и отново внесени през Царските двери, като бяха поставени до светата Трапеза и бяха отворени. След това се пристъпи към освещаване на мирото.

По установения ред преди прочитането на Господнята молитва „Отче наш“ патриарх Даниил прочете надлежните молитви, като благослови конкумите, в които се съхранява светото Миро, а след това прибави към него и част от мирото съхранявано в алабастрения съд, подарен на Българската православна църква от Веселенската патриаршия през 1945 г., когато е вдигната седемдесетгодишната схизма над Българската екзархия.

„В Църквата Христова благоуханното свето Миро има богата и дълбока символика. Като задължителен елемент при освещаването на светата Трапеза, то е знак и символ на Гроба Господен – този Гроб, от който възсия Самият Живот, защото смъртта не можеше да Го удържи. Светото Миро се използва и при освещаването на светия Антиминс, който също символизира полагането на Спасителя в Гроба. А според свети Симеон Солунски и други от отците и учителите на Църквата, светото Миро символизира и богатството на даровете на Всесветия Дух, Който Бог щедро излива над нас – погребаните в Христовата смърт и възродените за нов и вечен живот с Христа, в тайнството на нашето обновление“, каза в словото си патриарх Даниил и допълни, че „мироваренето е както едно от най-свещените събития в църковния ни живот, така и още един повод за радост и благодарност към Бога за този дар на автокефалията, на който се радваме и днес и който е свидетелство за зрялост и пълнота на възрастта на Христовото съвършенство (Еф. 4:13). Нека се радваме на този велик дар, но и да се стремим да бъдем достойни за него, защото за всяка Православна църква автокефалията е не само чест, но много повече от това и отговорност, не само привилегия, но и дар, който задължава“.

След светата Литургия Високопреосвещените митрополити пренесоха съдовете с вече осветеното миро в Синодната палата, където бяха положени пред иконостаса на Синодалния параклис „Св. цар Борис Покръстител“, а след това

Миротеката на Св. Синод за съхранение.

Текст и снимки: Официален сайт но БПЦ-БП