На 6 май, Църквата чества паметта на св. великомъченик Георги Победоносец, военнослужещ в римската войска и осъден на изтезания и смърт заради вярата си в Христа от император Диоклетиан ок. 305 г. в Никомидия. Празничният светийски ден тази година съвпадна с втория ден на светлото Христово възкресение – Светли Понеделник.
В чест на светеца войн, Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит отслужи в столичния храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ тържествена архиерейска св. Литургия.
В богослужбата, по повод храмовия празник, заедно с епископа съслужиха: архимандрит Евтимий, ставрофорен иконом Тома Шопов, предстоятел на храма, ставрофорен иконом Симеон Минчев, ставрофорен иконом Николай Коцев, предстоятел на храма „Св. Седмочисленици“, ставрофорен иконом Антоний Алексиев, предстоятел на храм „Св. Димитър Солунски“ в кв. „Хаджи Димитър“, иконом Дилян Цветков, иконом Васил Шопов, иконом Дамян Друмев от духовенството на празнуващия храм, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.
Песнопенията на светата Литургия изпълниха храмовият мъжки хор, а голямо множество християни бяха дошли, за да споделят молитвата си към светия великомъченик и радостта от днешния празник.
В края на богослужбата към многолюдното църковно събрание се обърна епископ Поликарп.
“Св. Георги Победоносец беше възпитан в Христовата вяра от своя баща и от своята майка. И двамата негови родители просияха във святост. Неговият баща, както знаем, също беше мъчен за Христовата вяра – св. Геронтий, давайки добър пример на своя син как да вярва и да отстоява своята вяра в Христа. Неговата майка го възпита в страх Божий след като съпругът й мъченически загина за вярата. Тя посвети малкия Георги да бъде във всичко Христов – той растеше във вяра, в добродетел, в мъжество, в сила, в крепост, в мъдрост и, разбира се, заради тези негови качества още на двадесет годишна възраст беше повикан, за да бъде поставен на високо служение в онази римска власт като военоначалник, като трибун, като човек от когото зависят човешките съдбини.
Диоклетиан издаде заповед християните да бъдат гонени и преследвани, бяха заставяни всички да се отрекат от Христа Бога, а ние знаем, че голяма част от вселенските великомъченици и мъченици които почитаме, именно в този период са пострадали – края на 3 и началото на 4 век, при Диоклетиан. Св. Георги не можеше да търпи гоненията срещу християните, затова излезе и открито заяви пред всички, че е християнин, беше увещаван да се отрече от Христа, беше заплашван с какви ли не мъчения, беше умилостивяван с богатства, със слава, с чест, с по-големи звания. Но, както четем в неговото житие, нямаше нищо, което да му послужи като изкушение, та той да отрече Бога Христа, да похули Св. Дух и да се отрече от своята вяра, в която израсна и в която живеейки се наслаждаваше на Божията благодат. Св. Великомъченик Георги беше изправен и подложен на нечовешки мъчения. Четейки неговото житие се ужасяваме на онова, на което са го подложили езичниците. Беше поставен, както четем в житието му, за едно денонощие в негасена вар, тялото му беше раздирано… Можем да си представим какво е претърпял, но Бог го изправяше здрав и читав пред езическото общество, за да го покаже силен, най-вече да се покаже Божията светлина от Възкресението, която поправя, оживотворява и която въздига човека и най-вече го прави да бъде над онова, което всички плътски и грешни, а и непочитащи Бога хора виждат. Той беше над всичко, защото във всичко се молеше и призоваваше не своите сили, призоваваше не някакви пусти богове, но призоваваше единия действително истински Бог да го спаси, да го закриля и да яви своята мощ, чрез неговото търпение. И затова езичниците гледайки неговите мъчения, търпението му и това, че той винаги беше здрав и читав, отхвърляха езическата заблуда и прегръщаха единия и истински Бог, прегръщаха вярата, дори както свидетелства житието и съпругата на Диоклетиан – Александра, и тя повярва във Бога и заради това и беше наказана със смърт, заедно със св. Георги. Нейната памет се почита на 23 април, когато се почита и паметта на св. Георги Великомъченик. 23 април е днес по стар стил, като нашата Църква е пренесла празника на св. Георги, по разбираеми причини днес на 6 май, но е запазила тази мъченица за вярата, съпругата на Диоклетиан – Александра, да се празнува на 23 април. Та гледайки чудесата, които са се случвали от мъченията на св. Георги, дори самите жреци, които са се борили против него, както и юдеите на Кръста Христов, когато Го мъчеха, казаха: „Направи чудо, за да повярваме! Слез от кръста, за да повярваме в Тебе!“, та и също, четири столетия след Христа, народът отново повтаряше същите думи: „Направи чудо, за да повярваме в Бога!“. За това и в житието на светия великомъченик има много свидетелства, когато той прави чудеса пред жреците езически, и те наистина възхваляват Бога, защото виждат, че св. Георги да прави чудеса, че чрез него Бог преобразява цялата вселена… Много били онези, които повярвали в Бога на Георги и оставили езическите богове.
От своя страна и от името на духовенство и богомолен народ отец Тома отправи искрена благодарност за архиерейската служба като пожела на владиката св. вмчк Героги Победоносец да го закриля и подкрепя, „за да вършим заедно богоугодни дела“.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: йеродякон Вартоломей, Нина Комарова