Международен богословски симпозиум в епархийския манастир „Св. св. Кирик и Юлита"

От 10 до 13 май с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай се състоя Международният богословски симпозиум "Българи и гърци от Средновековието до предизвикателствата на днешния ден".

Организатори на научния форум, който се проведе в епархийския манастир "Св. св. Кирик и Юлита" край Горни Воден, са Пловдивска митрополия, Богословският факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски", Богословският факултет при Солунския университет "Аристотел" и Гръцката асоциация на славистите.

Участниците в конференцията присъстваха на Великата Вечерня в навечерието на празника на светите равноапостолни Кирил и Методий, а на 11 май - на Архиерейската света Литургия, възглавена от архипастиря на Пловдивска епархия в Пловдивската духовна семинария и академия "Св. Св. Кирил и Методий".

Богословският симпозиум бе открит от Белоградчишкия епископ Поликарп. Първият викарий прочете приветствие към участниците от името на Високопреосвещения митрополит Николай, в което се казва: "Днес, когато светът е разтърсван от духовна несигурност, културно объркване и загуба на истинска научна памет, подобни научни срещи придобиват особено значение. Те напомнят, че истинският диалог не се гради върху противопоставяне, а върху уважение, знание, съзнание за общата ни отговорност към бъдещите поколения. Нека дните на този симпозиум бъдат дни на плодотворен обмен, истинско приятелство, духовно внимание и истинско обогатяване. Нека научното слово бъде просветено от духа на истината, а всяка среща помежду ни - благословена от мира Христов".

Форумът започна с доклад на асистент д-р Камила Юсупова от Тракийския университет „Демокрит", който засегна издаването на български книги в Гърция в най-ново време - от преводите на Антон Страшимиров през 1960-те до последните издания на писателя Георги Господинов.

Гл. ас. д-р Генчо Банев от Атинския университет избра за тема на своята лекция присъствието на образа на Св. Йоан Рилски върху българските парични единици, а от тази година – и върху еврото като символ на българо-гръцките духовни връзки.

Доц. д-р Венцислав Каравълчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски" очерта проучванията си върху присъствието на Константинополските аристократични родове по днешното българско Черноморие. След падането на Константинопол под османска власт редица аристократични родове намират убежище във Варна (Одисос), Поморие (Анхиало), Созопол (Месимврия) и другаде, а сред най-знатните фамилии са тези на Палеолози, Кантакузини, Нотаради, Лари, Ласкариди и др.

Вторият ден на симпозиума започна с доклад на проф. д-р Илиас Евангелу, декан на департамента по Теология при Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет. В него той открои важни моменти от дълговековното гръцко-българско съжителство – делото на славянските просветители, приемането на Светогорския типик у нас и книжовната дейност на исихастите, които освен всичко друго, са синхронизирали езиците и са позволили развитието на истински богословски диалог между българи и гърци.

Докторант Лидия Колову от Солунския Аристотелев университет разказа за почитанието на Свети Трифон в гръцката и българската народна традиции, като даде редица малко известни факти от народното благочестие в двете страни.

Архимандрит Димитрий Бикас от Митрополията на Кукуш (Килкис) и лектор по Литургика в Солунския Аристотелев университет прочете доклад на тема "Словото в благочестивото общение на човека с Бога: Примерът на св. св. Кирил и Методий".

Един от важните трудове на симпозиума бе този на доц. д-р Костадин Нушев от Софийския университет „Св. Климент Охридски", който разгледа българо-гръцките духовни връзки в контекста на исихасткото духовно движение на Балканите през 14 в. Делото на св. Григорий Синаит, св. Григорий Палама и българските им ученици – патриарсите св. Теодосий Търновски и св. Евтимий Търновски и техните ученици.

Елена Дюлгерова, докторант от Софийския университет, насочи вниманието към една от неразкритите средновековни загадки – къде се е намирал влиятелният исихастки духовен и книжовен център – светата обител в Парория. Тя претегли различните хипотези за местоположението му – Сакар, Странджа, района около Заберново, Голямо Буково, с. Воден и други места.

В своята лекция изследователят д-р Атанасиос Циерцис от Солунския Аристотелев университет разгледа светителството на Вселенския патриарх Неофит VIII начело на митрополитската катедра в Пловдив в едни от най-бурните и превратни години – 1872-1886 г."Гръцките образователни институции като носители на култура в многонационалния Пловдив (19-20 век): Мрежи на образованието и трансформации на идентичности", бе темата на доклада на доц. д-р Атанасиос Атанасиадис от Солунския Аристотелев университет.Гл. ас. д-р Ирини Касапи от Атинския Каподистриев университет пък представи изследването си за българските възпитаници на Богословската школа на същия университет в най-ново време.

В почивката между лекциите майка Филотея, игумения на Горноводенския манастир, запозна гостите с историята на светата обител и нейната мъченическа съдба през различните епохи.

Професорът по църковна история и ръководител на департамент по Теология на Богословския университет при Атинския Каподистриев университет д-р Йоанис Панайотопулос разказа за сакралната география и пастирската памет в Тракия и Пловдивската катедра през призмата на „Наръчник на Пловдивската епархия или нейно описание" от Константин Икономос, издаден във Виена през далечната 1819 г.

Д-р Александър Смочевски, хоноруван асистент в Солунския Аристотелев университет, бе посветил своя труд на живота и делото на митрополита на Поморие (Анхиало) Василий (Астериадис), роден в българско семейство в с. Загоричене, днешна Гърция, който по-късно светителства и като Смирненски митрополит. Изследователят разкри дълбините и верността към Православието в канонологичната му мисъл в един изключително тежък период на етнически раздори в Османската империя.

Свещеноиконом Емил Паралингов разкри пред участниците интересни подробности от историята на пловдивския храм, в който служи - "Св. Петка" - стара, според исторически свидетелства от 19 век. Той даде обективна оценка на благодетелството както на знатни гърци, така и на знатни българи към храма през изследвания период.

Гл. ас. д-р Димитриос Папазис от Солунския Аристотелев университет говори за аспектите на гръцкото присъствие и социалното функциониране на църквата  и гръцката общност в София през периода между 1919 г. и 1924 г.

Лекцията на асистент Пламен Николов от Софийския университет бе посветена на православния потенциал да се научат всички народи и възможностите за евангелизаторски мисии от страна на поместните Православни църкви в наши дни. Той подчерта ролята на българи и гърци в днешна Европа и важността на православното свидетелство за нашия континент.

Последният доклад бе прочетен от проф. д-р Павел Павлов от Софийски университет и имаше за своя тема „Езикът в богословския разговор" или предизвикателствата пред съвременните теологични търсения. Този доклад даде възможност за плодотворна дискусия, която продължи и в кулоарите след заседанията.  

На следващия ден участниците в Международния симпозиум направиха обиколка и се поклониха в храмовете а Асеновград и посетиха Бачковския манастир, където бяха приветствани от игумена – Величкия епископ Сионий.

Участниците в Международния богословски симпозиум изразиха взаимното си задоволство и дълбока признателност към Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай за домакинството и организацията на научния форум.

Текст и снимки: Пловдивска митрополия.

Снимки