top of page

Богородичен акатист в столичния катедрален храм „Св. вмчца Неделя“



В първата петъчна вечер на Великия пост в столичния катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ съборно бе отслужено Малко повечерие с Молебен канон към Пресвета Богородица, и първата част от Богородичния акатист.

Четири поредни вечери християните в съборна молитва отправят своя духовен зов към Бога с думите: „Помилуй мя, Боже, помилуй мя” и си правят равносметка: „Душо моя, душо моя, събуди се, защо спиш? Краят наближава”. Затова всеки ден от началото на поста вярващите се събират в храма и съмолитствайки с духовенството, преживяват духовния път на разкаялите се грешници като така се подготвият да пристъпят към св. Христови Тайни.

В петия ден, според църковното установление достойно се възхвалява Божията майка, онази, която е свещен съсъд на Божията воля. Първото богослужение, посветено на Божията Майка по време на Великия пост, бе отслужено тази вечер, 22 март, в столичната митрополитска катедрала „Св. вмчца Неделя”.

Вечерното последование бе предстоявано от Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод на БПЦ. Заедно с него съслужиха иконом Петър Славов от храмовото духовенство и йеродякон Вартоломей.

На молитвеното последование присъстваха Техни Преосвещенства Агатоникийският епископ Борис и Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, както и архимандрит Василий, протосингел на Софийската митрополия, и архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия.

Пред празнично украсената икона на св. Богородица, епископ Герасим прочете първата статия от акатиста, а многобройният богомолен народ вдъхновено припяваше хвалебствените слова, с които величаеше Божията Майка. Песнопенията на акатиста, както и молебният канон бяха изпълнени от Софийския свещенически хор, ръководен от ставрофорен иконом Кирил Попов.

След края на църковно-богослужебната възхвала благодарствени думи към Света Богородица отправи епископ Герасим. В своето слово, той каза:

“Дните на нашето скръбно пътуване през пустинята на Великия пост, към времето на Господните страдания и светлото утро на Пасха, през настоящата година чувстваме още по-дълбоко, тъкмо като дни на тъга и сиротство, споделяйки всеобщата ни мъка поради земната ни раздяла с нашия обичен архипастир – Светейшият наш отец и патриарх Неофит. Божият промисъл беше той да остави земния живот, за да се пресели във вечния и блажен живот в самото навечерие на Великия пост – това най-тъжно за християните време от годината, в което най-дълбоко осъзнаваме и съпреживяваме целия път, извървян от Христа Иисуса заради нас и нашето спасение.

Събрани в този свят Божи дом, който е митрополитския храм на Негово Светейшество, а сега и последният му земен дом, днес още по-ясно чувстваме неговото отсъствие, но като християни вярваме, че в негово лице имаме още един усърден ходатай и молитвеник пред Божия престол. Защото нашият патриарх Неофит, обичаше всички нас като свои в Господа свидни чеда и полагаше всяко усилие за постоянното ни възрастване в пътя на вярата и в живота ни, съгласно християнските добродетели и новия Божи закон на любовта, който Христос ни завеща като път на спасение и живот вечен.

Светлата памет на Негово Светейшество и неговата архипастирска обич и грижа за нас ни задължават днес да бъдем още по-усърдни в нашата молитва, и в подвига на поста. Ясно да засвидетелстваме, че в дните и годините на земното си служение Светейшият ни патриарх е отгледал Господу верни и достойни чеда; че в лицето на всекиго от нас делото му е принесло добър плод, като словото му и личният пример, с които той ни увличаше вярно да служим на Бога и да вървим добре по Господния път, са били семена, паднали „на добра земя“, а затова и дали „плод стократен“ (Лука 8:8).

В подвига на поста ние знаем, че никога не сме сами, защото с нас е Бог – нашият Господ Иисус Христос, с нас е и Неговата Всесвета майка, Пресветата наша Владичица и всякога Дева Богородица, с нас е ангелското войнство, с нас са и всички Божии угодници и наши застъпници пред Бога. Ето защо от първите дни на тази света и велика Четиридесетница ние търсим благодатната им помощ, а особено просим молитвите и нежното майчинско застъпничество на тази, за която знаем, че има най-голямото дръзновение пред своя Син и наш Бог – да ходатайства за всички нас. Защото кой друг, ако не тази, която знаем като „по-почитана от Херувимите и несравнимо по-славна от Серафимите“, би ни помогнал в тези толкова тежки и скръбни дни?

Нека заедно с нея, която извървя със Спасителя целия Негов богочовешки живот от предивното му раждане във Витлеемската пещера до лобното му място на Голгота, да извървим и ние скръбните дни на Поста, та с чисти сърца, просветлен ум и дръзновение в утрото на Пасха да срещнем възкръсналия Господ, донесъл ни истинската светлина, която „в мрака свети, и мракът я не обзе“ (Иоан 1:5). Молитвената ѝ подкрепа и нейното небесно застъпничество са ни необходими най-много сега – в тези дни на скръб, мрак и болка, на покаяние и очистване от греховете ни и от страстите, които пагубно ни увличат и ни отклоняват от пътя към Божията светлина. Нея – Всесветата майка на всички християни и целия човешки род – ще възпяваме, и към нея ще зовем: „Пресвета Богородице, запази ни под твоя Покров“.

По нейните свети молитви Човеколюбецът Бог да упокои при Себе Си Светейшия наш патриарх Неофит, а нас да помилва и спаси! Амин!” – завърши словото си владиката.


Текст и снимки: Весела Игнатова

Comments


bottom of page