В памет на Коринтския митрополит Дионисий († 07.08.2025)

„Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“

(Мат. 5:8)

С дълбока скръб, но и с упование в Христовото Възкресение, се прощавам с възлюбения мой брат, приятел и съслужител в Господа – Негово Високопреосвещенство Коринтския митрополит Дионисий.

Запознахме се в свято място – в женския манастир в Акритохори, където духът му още тогава говореше без думи – със смирение, любов и огън на истинската вяра. Оттогава нашето приятелство и братство в Христа стана светъл пример на обич между сестрите-Църкви – Еладската и Българската.

Той обичаше не само мене, но и моите духовни чеда. Беше за всички ни не просто митрополит, а духовен отец, изпълнен с благодат, разсъдителност и топлина. Посещенията му в България оставиха незабравима следа в сърцата ни. А когато гостувахме в неговата Апостолска митрополия – Коринтската, усещахме сякаш стъпваме по стъпките на апостол Павел. Там Духът Божий ни обгръщаше чрез неговото служение.

Беше изключителен човек. Истински духовник. Носеше в себе си мира на Христа, който така щедро раздаваше. Разговорите с него, общите молитви, споделените литургии и тихите моменти на братска обич – всичко това сега се връща в сърцето ми като безценен дар.

Сърцето ми скърби, устата ми мълчи – защото как може човек с думи да опише една такава душа?

Нека бъде вечна и светла паметта му!

Нека Бог го приеме в Своите обятия, където праведниците почиват!

Царство му небесно!