На 21 март 2024 г. в столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“ бе прочетена четвърта част от Великия покаен канон на св. Андрей Критски. Множество свещенослужители и вярващи от цяла София за поредна вечер се събраха и заедно отправиха обща молитва към Бога, просейки от Него прошка за греховете си и духовни сили за великопостния подвиг.
Съгласно програмата на Софийската света митрополия за съборните богослужения през Великия пост, четвъртата част на Покайния канон бе прочетена от Негово Преосвещенство Велбъждския епископ Исаак, втори викарий на Софийския митрополит.
В олтара съмолитстваха Техни Преосвещенства: Агатоникийският епископ Борис и Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, както и архимандрит Василий, протосингел на Софийската митрополия, и архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия.
Умилителните песнопения на канона, както и дълбокосъдържателните химни на Великото повечерие бяха изпълнени от Софийския свещенически хор, под ръководството на ставрофорен иконом Кирил Попов.
Край иконата изписаната специално за столичните великопостни богослужения икона с образите на всички, които се споменават в Покайния канон за поредна вечер верният боголюбив народ наведе глава пред словата на св. Андрей Критски от последната част на Великия покаен канон, и за сетен път се обърна към Господа с думите: “Помилуй ме Боже, помилуй ме!”
След многократно отправените молитви към Бога, Пресвета Богородица, св. Андрей Критски и преподобна Мария Египетска, епископ Исаак се обърна с пастирско слово към изпълнилите храма християни. В него той говори за установлението на поста и за благодатното време на Великия пост – дни за житейска равносметка, самопознаване, разкаяние за греховете и търсене на опрощение от Бога и човеците. Той проследи подготвителните седмици на св. Четиридесятница като посочи каква полза насят те на вярващата душа, която решимо встъпва във велипостните дни и искрено желае духовно да се очисти и освети.
След завършването на богослужбата, християните пристъпиха за благословение към духовниците и целуваха иконата направена специално за град София, олицетворяваща единството на вярващите, които в тези покайни дни участват в съборните богослужения.
Текст и снимки: Весела Игнатова