Разпети петък e най-траурният ден в годината. Това е денят, в който нашият Спасител в човешкото Си естество издъхва на Кръста и слиза в ада, за да благовести спасението на праведниците. Според църковния устав вечерта на Велики петък, след залез слънце, се отслужва специално последование, което включва утреня и Опело Христово. По традиция на този ден, вечерта, в столичния катедрален храм „Св. Неделя” съборно бе отслужено траурното последование.
То бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Заедно с него в богослужението взеха участие: архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Николай Георгиев, предстоятел на храма, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Николай Цурев, иконом Петър Славов, протойерей Димитър Шумов, свещеник Никола Чочев, свещеник Кирил Попов, протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей, йеродякон Поликарп, и дякон Юлиан Периклиев.
Църковните песнопения бяха изпълнени от клиросни певци и мъжкия хор при катедралния храм, с диригент проф. д-р протопсалт Мирослав Попсавов.
На траурното богослужение присъстваха Негово Величество Цар Симеон II и неговата сестра княгина Мария Луиза.
В средата на храма, на специално подготвена кувуклия, бе поставена св. плащаница. Тя бе тържествено изнесена от св. олтар и край нея бе изпълнено Христовото Опело. Духовниците със свещи в ръка и мъжкият хор при храма, разделени на две, изпълняваха антифонно стиховете на погребалните три статии. След последната песен пастирско слово произнесе епископ Поликарп, който призова вярващите да придобиват духовно богатство.
“Нека застанали пред Христовата плащаница да подходим със смирение, с търпение да се оградим и с доверие към Бога да се извисим. Да имаме Христовата любов, която е безгранична и да пламти и у нас Христовата любов към Бога, към Църквата и към нашия ближен. Днес, когато опяваме Иисус Спасителя, заедно с жените мироносици, и с онези които бяха при Кръста, се молим Бог да ни дарува онова, което ни е потребно за спасение и вечен живот.” – каза в словото си владиката.
По традиция в края на богослужебното последование бе извършена траурна процесия с Христовата плащаница. С тържествена лития тя бе изнесена и целият богомолен народ, следвайки духовниците, които я носеха, обиколи храма. Така символично бе изпълнено траурното шествие с Тялото Господне. Свещенство и миряни с приведени глави, съпроводени от траурен камбанен звън, вървяха в мълчание, размишлявайки за Божията саможертва. Свещенство и миряни с приведени глави , съпроводени от траурен камбанен звън, вървяха в мълчание, размишлявайки за Божията саможертва.
Съпогребвайки се с Христа, минавайки под светата Плащаница, християните отново влязоха в храма и като получиха архиерейско благословение се разотидоха по домовете си, за да изживеят най-великата и дълга събота през годината.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: Димитър Цонков