На 5 март, пред Докторския паметник в София бе отслужена панихида за загиналите за нашето Освобождение лекари, фармацевти, фелдшери, милосърдни сестри и санитари. Заупокойното последование и тържественото отдаване на почит на загиналите медицински работници по традиция се организира от ръководството на Българския червен кръст.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит панихидата бе отслужена от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп в съслужение с архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, протойерей Димитър Тухчиев председател на храм „Свети вмчк. Пантелекймон“ в столичния кв. Княжево, йеродякон Поликарп и дякон Александър Морозов.
В словото си след панихидата епископ Поликарп благослови народа и каза: „Бог да прости всички медици паднали по бойните полета за свободата на нашата вяра и отечество. Нека помним техния подвиг, да се учим от тяхната саможертва и да им подражаваме в добрите богоугодни и човеколюбиви дела и да се молим за тях. Вечна и блажена да бъде тяхната памет.“
След това бе дадена думата на акад. Христо Григоров председател на Българския червен кръст. Във встъпителното си слово академик Христо каза: „На паметника са написани 531 имена на медицински служители. БЧК преди 31 години поема инициативата съгласно правилата на светата Църква да отслужва заупокойна молитва на датите около 3 март. Преди 140 години с доброволни дарения не само от българи се построява паметника в чест на медиците. Стоейки пред паметника ние се молим Бог да прости всички загинали в освободителната война за да може днес, всички ние да сме свободни и да говорим български език. Застанали пред тяхната памет, ние свеждаме глави и казваме едно голямо „Благодаря“. По този начин се надяваме, че това което сега правим ще остане в поколенията, и нашите деца ще продължат делото и ще помнят, отнасяйки се с уважение, респект и благодарност към загиналите герои-медици“.
В словото си вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова каза: „531 медицински служители, хора които през далечната 1877 г. още дори недочули прокламацията на импер. Александър II, зарязват всичко, кариера, дом, болници, положение, състояние, и тръгват за да спасяват своите братя. Само в спомените в прокламацията четем какво огромно въодушевление там в православните храмове в тогавашна Русия се четат думите на импер. Александър II. Как хората тръгват на война за да освободят един народ. В тази прокламация за първи път се говори за оцеляването не само един етнически народ, а за връщане на славянска държава и държавност. Сред тях са много лекари, фелшари, санитари, самаряни, медицински сестри. Едни от най-известните учени Н. И. Пирогов ще каже, когато стъпва на Българския бряг, че тук са лекарите, които са завършили медицина в Русия, Румънски, Милански университети. Има света на научната мисъл едни от най-известните лекари тогава идват на война за освобождение. Идват за победа в една война, която големия наш историк проф. Пантев: „Най-честната война“, защото е война за вярата, и вярата побеждава, вярата победи. Сред тези медицински сестри и лекари има и обикновени хора, но има и представители на княжевски родове. Дами и господа, паметника пред който сме застанали не просто съдържа 531 имена, той съдържа нашата памет и всяка пролет в дните около националния празник на България ние идваме тук и поставяме венец или цвете защото тази памет е жива, и тази памет ние носим и предаваме на децата си. Благодаря на БЧК за неуморните трудове, че всяка година независимо от обстоятелствата организират този паметен ден, организирате и давате възможност на хората да поднесат своята почит. Вие сте особено ценни днес, не само защото припомняте историята, но и защото в днешна Европа, когато една нещастна и брутална война е в сърцето на Старият Континент, вие показвате, че и в 21 в. може да има място за изкуствен интелект, но е по-важен естественият. Важно е да запазим онова което е присъщо на човека, човещината, доброто, подадената ръка, защото точно в години на война, тези човешки ценности, започват да имат смисъл, и впрочем трябва много внимателно и мнително да ги пазим в себе си. Благодарим ви, бъдете благословени и нека вашето добротворчество заразява все повече хора, най-вече младите. А днес е време за поклон пред славата на героите“.
Последва едноминутно мълчание с наведени глави пред паметта на медиците и поднасяне на венци и цветя.
Текст и снимки: йеродякон Вартоломей
Comments