top of page

В НИМ беше открита изложба на находки от изминалия археологически сезон



Вицепрезидентът Илияна Йотова откри изложбата “Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022” в Националния исторически музей (НИМ).

Експозицията представя над 500 предмета, намерени при тазгодишните разкопки на археологическите специалисти на НИМ. На церемонията днес присъстваха още заместник-министърът на културата доц. Пламен Славов, Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, представители на президентството, на Министерството на културата, на музейната, научната и археологическата общност.

Йотова отбеляза, че това е поредният коледен подарък, който НИМ прави на гражданите и гостите на страната ни. Тя определи археологическите специалисти за таланти, “защото в тези трудни условия да работиш по този начин, се изисква нещо повече от професионализъм”. Йотова пожела изложбата да бъде видяна от много хора - от българските граждани, от децата ни, от младите, от гостите на София и България. Имаме нужда от това, допълни вицепрезидентът.

Илияна Йотова напомни, че преди около година си е пожелала да сме приключили с липсата на просвета и грамотност, и допълни, че това е останало само пожелание. “Тогава сред нас беше един млад човек - министър на културата, който трябваше да сложи край на тази безпросветност, но, за съжаление, почти една година по-късно си останахме само с обещанията от негова страна и с едно красиво селфи”, каза тя.

По думите ѝ нещата трябва да се казват с истинските им имена, защото е необходимо да се учим от тези уроци и да не ги повтаряме повече. Тя посочи още, че когато служебният кабинет е започнал работа, пари за археология не е имало и е бил пред провал целият археологически сезон. Програмите, които по принцип се отпускат за теренни археологически проучвания в бюджета, всъщност не бяха повишени дори с една стотинка в сравнение с 2021 г., отбеляза още вицепрезидентът. Според нея това може би е неграмотност или безхаберие, защото “винаги има нещо, което е по-важно”. Тя посъветва хората, управлявали доскоро, да прочетат и за по-древната, но и за по-скорошната история, да видят какво са правили министри на културата от 30-те до 60-те години на миналия век и как това е било един от най-важните приоритети на страната ни в продължение на десетилетия.

Йотова поздрави министрите от служебния кабинет, защото “на финалната права каквото можеха - направиха, за да има все пак някакъв археологически сезон” през тази година. Тя отбеляза, че са се преборили с общи усилия и за парите за музеите. “Защото след първото препятствие, което спечелихме - те въобще да бъдат отредени за музеите, след това пак трябваше да се борим да ги получат, защото си стояха в едни папки, но никой не искаше да ги пусне”, каза вицепрезидентът и изрази надежда тази страница вече да сме я затворили. Според Йотова страната ни трябва да се бори да не се пренаписва българската история и да не се изопачават фактите, но за това е необходимо да познаваме тази история. По думите ѝ, за да се случи това, трябва да се дават достатъчно средства, за да се доказва тя научно.

Заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов отбеляза, че всяка такава изложба е празник за българската археология, за българската наука, за Министерството на културата и за българската държава. По думите му действията на президентската институция показват държавната подкрепа за българските археолози. Според него те трябва да работят спокойно и със съзнанието, че техните усилия и постижения са признати.

По думите на Славов тази година действително е била много трудна. Той допълни, че дори тези средства, които не са били увеличени, е нямало да бъдат използвани по същество от археолозите, ако не са били впрегнати усилията на всички, ангажирани в този дълъг и сложен административен, а също изследователски, научен и творчески процес. Доц. Славов поздрави НИМ за това, че представят археологическите открития и находки в годината, в която са изследвани, консервирани и реставрирани. Той допълни, че усилията на министерството ще продължат с подготовката на планирането на финансирането на следващия археологически сезон. Славов посочи, че ще настояват за поне 50-процентно увеличение на размера на средствата, който беше предвиден и реализиран през тази година.

Директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова посочи, че откритията от този сезон са обогатили историята и археологията с нови факти и нови данни. Това, което обаче трябва да отбележа, макар че не искам да развалям хубавия ден е, че самата сесия много закъсня, каза тя и допълни, че страната е била изправена пред това от началото на прехода за първи път да нямаме археологически сезон. По думите ѝ това ги е притеснило доста. Петрунова отбеляза още, че към тях се е смилила природата, която им е “подарила една дълга и топла есен”. Директорът на НИМ благодари на служебното правителство, което много бързо и адекватно е отпуснало финансирането. Тя допълни, че част от археологическите проучвания са извършени и със средства на самия музея. По думите ѝ, въпреки трудното начало, НИМ завършва годината с добри резултати.

Всяка година НИМ попълва фонда на българската култура с между 500 и 1000 уникални предмета, отбеляза Петрунова. В настоящата изложба участват около 500 предмета, разкрити в рамките на 16 археологически обекта - Калиакра; скритата могила край с. Порой; Хрисосотира; заливът Ченгене скеле; порт Баглар; в землището на Созопол; античната крепост край с. Равадиново; в Морската градина на Созопол; средновековния манастир на Ахтопол; крепостите Лютица, Букелон, “Балък дере”, Калята, “Св. Архангел”; Кокалянски Урвич; селището от ранната бронзова епоха край с. Богдан. По думите на Петрунова част от предметите са извадени от земята буквално преди две - три седмици.


Comments


bottom of page