На 16 април в столичния катедрален храм „Св. Неделя” бе отслужена панихида за жертвите от тежкия атентат, извършен на този ден през 1925 година.
Заупокойното чинопоследование бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, с когото съслужиха архимандрит Василий, протосингел на Софийската св. митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия и храмовото духовенство на митрополитския храм, воглаве със ставрофорен иконом Николай Георгиев, председател на храма, както и единайсет дякони.
Възпоменателната богослужба бе уважена от народни представители, членове на Демократическата партия и на клуба на потомците на царския офицерски корпус "Един завет", както и от сродници и близки на загиналите.
В края на последованието епископ Поликарп произнесе слово, в което припомни злополучното събитие:
„Днес се навършват се 97 години от атентата, извършен от българските комунисти в храм „Св. Неделя“. Атентат, който е целял да заличи българския елит, начело с цар Борис III. Помолихме се днес за упокоението на всички, които са загинали тук или са починали от раните си след атентата. Вечна и блажена да бъде тяхната памет!...Нека Бог да умири и усмири нашите сърца и души, и да ни направи да бъдем човечни, да бъдем изпълнени с любов един към друг, за да не ставаме свидетели на такива убийства и човешка лошота. Нека имаме мир и сърдечност в душите си, та да може да възтържествува добрият пример. Да не се повтаря злото и онова, което се случило преди 97 години. Да може всеки един от нас, с радост и мир да живее своя живот и да осъществява своите идеи - не с оръжие, а със свидетелството, което е добро и полезно за човеците.“ – каза владика и благослови голямото църковно събрание.
+++
На 16 април 1925 г., Велики четвъртък, в църквата „Света Неделя“ е извършен най-тежкият терористичен акт в историята на България. Извършен е от група крайно леви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия (БКП). Целта им е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително и цар Борис III, да се предизвика анархия и хаос и така да се създадат благоприятни условия за външна болшевишка инвазия. Затова на 14 април същата година убиват генерал Константин Георгиев - български военен деец и политик (произведен в чин генерал-майор, той е помощник-началник на секция в Щаба на армията, началник на щаба на Пета пехотна Дунавска дивизия (1917) и помощник-началник на Щаба на Действащата армия). На опелото му в църквата се събира голяма част от политическия и военен елит на страната. В една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата, военните дейци (на БКП) монтират пакет с експлозив. По време на опелото, отслужвано от Софийския митрополит Стефан - бъдещият български екзарх, атентаторите взривяват експлозива. Първоначално ковчегът на убития генерал е поставен до „подготвената” колона, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора. Така най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения. При атентата загиват около 150 души, други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213, а ранените са 500.
Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3-ма депутати и множество граждани. Всички членове на правителството са само леко ранени, а цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: Бехнам Сетайеш