Силата, която не наранява

– Отче, вярно ли е, че силният човек не унижава, умният не се подиграва, а щастливият не завижда?

– Да, чедо. Защото човек най-често наранява другия не от сила, а от някаква своя вътрешна слабост.

Истински силният няма нужда да унижава. Той знае своята стойност и не е необходимо да смалява другия, за да изглежда самият той по-голям. Господ Иисус Христос ни показа именно такава сила – сила, която прощава, търпи и подава ръка. Затова и казва: „Научете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:29).

– А защо умният човек не се подиграва?

– Защото истинският ум ражда смирение. Колкото повече човек разбира живота, толкова по-ясно вижда собствените си слабости. Лесно е да се засмееш на чуждото незнание, на грешката или немощта на другия. По-трудно е да го поправиш така, че да не го нараниш.

Свети ап. Павел казва: „Знанието възгордява, а любовта назидава“ (1 Кор. 8:1).

Умът без любов може да стане жесток. А мъдростта винаги пази човешкото достойнство.

– А завистта, отче? Защо щастливият не завижда?

– Защото благодарният човек не възприема чуждото добро като своя загуба.

Завистта казва: „Защо той има, а аз нямам?“

Любовта казва: „Слава Богу, че и на него му е дадена радост.“

Когато човек е примирен с Божия промисъл за своя живот, той може искрено да се радва и на благословението на ближния. Писано е: „Любовта не завижда“ (1 Кор. 13:4).

– Значи тези три неща са свързани?

– Много дълбоко.

Силният е свободен от нуждата да унижава.

Мъдрият е свободен от нуждата да се подиграва.

Благодарният е свободен от нуждата да завижда.

И колкото повече човек се приближава до Бога, толкова по-малко има желание да доказва превъзходството си над другите.

Запомни, чедо: истинското величие никога не смалява човека до нас.

То го изправя.

Затова силният не унижава, умният не се подиграва, щастливият не завижда.

А духовно зрелият човек се старае и в трите случая да обича.