top of page

Архиерейска св. Литургия и водосвет в чест на св. Йоан Рилски на Паничище



Храмът „Св. Йоан Рилски“ на Паничище тържествено отпразнува празника на своя покровител, игуменът на Рилската пустиня - преподобния чудотворец св. Йоан Рилски.

Тази година се навършват 1075 от неговото успение, а храмът изграден в курортното селище отбелязва 15 години от освещаването си.

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит в тържествуващата църква бе отслужена архиерейска св. Литургия възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

Заедно с него съслужиха архимандрит Евтимий, иконом Георги Паликарски, архиерейски наместник на Дупнишка духовна околия, протойерей Димитър Филибев, предстоятел на храма, протойерей Архангел-Райко Ваклин, протойерей Костадин Тренев, свещеник Иван Айдаров, свещеник Георги Гелов, свещеник Венцислав Ангелов и йеродяконите Вартоломей и Поликарп.

В края на литургията еп. Поликарп се обърна към присъстващите, изпълнили храма, с топло, пастирско слово, в което изрази своята радост от днешния празник, посветен на Рилския Чудотворец.

Той прочете обръщението на Българския патриарх по повод 1075-годишнината от Успението на св. Йоан. В него се казва: „Пред духовния ни взор е църковната прослава на някого, който още в този свят е показал с живота и подвига си такъв неизменен устрем към Бога и такова желание да се приобщи към Неговото Царство на Светлината, че е бил удостоен още приживе с дара на чудотворството. Тъкмо такъв е и нашият преподобен и богоносен отец Йоан Рилски, чието дивно Успение честваме днес. От малък оставил света, заедно с цялата му суетна слава, той избра по-доброто като се подвизаваше усърдно при суровите условия на Рилската пустиня, преминавайки през най-тежки изпитания и препятствия от врага на нашето спасение, но устоя докрай и справедливо заслужи венеца на светостта. Подир себе си остави образцово монашеско братство, на което даде завет, който и днес остава свят завет не само за монашестващите, но и за всички поборници на нашата спасителна християнска вяра. Още приживе беше удостоен с дара на чудотворството, а чудесата, извършвани от Бога по неговите молитви и неговото свято небесно застъпничество след Успението му, са неизброими. За нас – православните християни от българския род, той остава завинаги наш отец и верен небесен застъпник пред Божия престол, но неговата слава е надхвърлила отдавна родните предели и той е достояние на всички християни, които с чисти сърца прибягват до светите му молитви“ – се казва в словото.

След светата Литургия, по установена вече традиция, пред храма бе извършен празничен водосвет. Поръсени със светена вода, облагодатени с молитва, вярващите след духовната храна се насладиха и на благословено ястие, подготвено от църковното настоятелство.


Текст и снимки: Весела Игнатова


bottom of page