На 19 март, петъчната вечер на първата седмица на Великия пост, в митрополитската катедрала „Св. Неделя” бе отслужено Малко повечерие с Молебен канон към Пресвета Богородица, с първа статия на Богородичния акатист. Според църковното установление последованията в този ред се изпълняват по време на Великия пост.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит първото последование бе отслужено от Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Светия Синод, заедно със свещеник Петър Славов и дякон Лука Младенов.
Молитвено участие взеха Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Евтимий, храмовото духовенство на столичната катедрала воглаве с председателя ставрофорен иконом Николай Георгиев, както и столични свещеници.
Възхвалните песнопения към Божията Майка бяха изпълнени от Софийския свещенически хор, ръководен от ставрофорен иконом Кирил Попов. В съборната молитва към Божията Майка - Закрилницата на човешкия род взеха участие и десетки миряни, които чинно спазваха указанията за безопасно разстояние помежду си. В края на Богородичния акатист към събралото се църковно изпълнение се обърна епископ Герасим:
„Преклонили глави пред образа на Света Богородица, в първата петъчна вечер на Великия пост, спазвайки многовековната църковна традиция в този ден да се чете първата статия от Богородичния акатист, с разума си недоумяваме с какви похвални думи да възпеем Божията Майка – Пречистата и Приснодева Мария, която е избрана да участва във великата тайна на Боговъплъщението (IТим. 3:16), тайна, която предизвиква у ангели и човеци благоговеен страх, защото разумът не е способен да обясни онова, което е невидимо за очите. И ако светиите са само отражение на Божествената слава, то Света Богородица се докосна до самия извор на Божествената благодат, защото от Нея се роди „Слънцето на Правдата“ (Мал. 4:2). Тя се удостои да стане "вместилище на невместимия", "одушевен храм", "скиния на Бог Слово", „по-голяма от Светая Светих" (Из акатиста).
Чрез Светата Дева изгря радостта на спасението, неизказано се въплъти Синът Божий – Иисус Христос, и чрез Неговото славно Възкресение от мъртвите клетвата върху човешкия род се вдигна и древният Адам бе възвърнат в предишната си слава, грехът му бе простен, а смъртта остана без жило и адът без победа ( I Кор. 15:55).
Затова особено обичаме и молитвено почитаме света Богородица, виждайки в нея оръдие на Божието спасително домостроителство за нас. С духовните очи на сърцето виждаме Тази преизпълнена със смиреномъдрие, крехка според своите човешки сили Света Дева да побеждава греха, да преодолява изкушенията от „поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12) и да побеждава всяко видимо и невидимо зло със силата на майчината молитва към своя Божествен Син, за Когото стана Царев престол, и Който е обещал да изпълни всичките нейни просби. Спомняйки си това обещание, и ние молитвено се уповаваме на Небесната Царица и усърдно й се молим: Тя да ни укрепи, да ни защити, да ни покрие със своя майчин покров, и да се застъпи за нас грешните пред своя Син в деня на страшния и праведен Негов съд. Амин!“
Текст и снимки: Весела Игнатова