„С вяра се пресели той в обетованата земя, като в чужда, и се настани под шатри с Исаака и Иакова, сънаследници на същото обещание; защото той очакваше оня град, който има основи и чийто художник и строител е Бог. С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе е жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си, за когото му бе казано: "от Исаака потомство ще се назове с твое име"; защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението. С вяра Исаак благослови Накова и Исава за онова, що имаше да стане. С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и "се поклони на върха на жезъла му". С вяра Йосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си. С вяра Мойсей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед. И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвидя за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство“.
(Евр. 11, 9-10, 17-23, 32-40)
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Неделята, в която се намираме днес, е Неделя пред Рождество Христово, в която се подготвяме за празника Рождество Христово.
Светата Православна църква отдавна ни подготвя за великия празник. Тя е наредила 40 – дневен пост преди него, за да очистим телата и душите си и да посрещнем достойно деня, в който честваме достойно Рождението на Царя на Царете. Отдавна слушаме и църковните песни: „Христос се ражда, славете Го! Христос от небесата посрещнете!“ (Катавасий на Рождество Христово) Рождените дни на земните царе и крале са национални празници на държавите, които те управляват. Рожденият ден на небесния цар Христос е най – радостният празник не само за християните, но и за всички Негови поданици, за всички хора по земята.
Намираме се в Неделята преди Рождество Христово. Както знаем най – големите църковни християнски празници се отбелязват много тържествено и не само тогава, когато е денят, но както виждаме и в момента за Рождество Христово, ние първо се подготвяме с пост, а след това усърдно започваме нашата празнична духовна подготовка за славното Христово Рождество. Една седмица преди самото Рождество с химни, с псалмопения, със славословия и, разбира се, една Неделя след Рождеството Христово, когато отбелязваме Неделята след Рождество Христово. Това не е случайно. Това е един момент, чрез който ние се насърчаваме от Църквата да благоговеем пред това историческо събитие, да го посрещнем така, както са го посрещнали ангелите, влъхвите, пастирите и да се вдъхновим от него за един истински свят, духовен и чист живот, за което дойде, и самият Спасител Господ Иисус Христос.
Апостолското четиво, което ще разгледаме днес е иззето из писанията на свети апостол Павел до Евреите и не случайно, защото това писание е насочено към онези от богоизбрания народ, които не бяха повярвали в Господа Иисуса Христа. И апостол Павел, и не само той, а и другите като цел имаха преди всичко и най-вече да благовестят Словото Божие на богоизбрания народ, щото той наистина да прозре истината, да види пророчествата, да се озари от патриарсите, от онези, които говориха за Месията, да видят във всичко това младенеца Христос – този, който проповядваше, който изцеряваше и който беше убит – разпънат на кръст и погребан, възкръсна на третия ден. Този, за когото всички говориха, Него апостол Павел проповядва на евреите, а разбира се, чрез проповедта на евреите – този богоизбран народ, това слово достига и до нас в пълнота. И желанието на апостола и ние днес да проумяваме неговите думи, като се пленяваме и утвърждаваме, че всичко, което беше казано за Месията в Стария завет, се отнася и е изпълнено в лицето на Господ Иисус Христос.
Днес свети апостол Павел, говорейки на евреите, проповядва и на нас. А какво ни казва днес той. Да имаме силна вяра, защото казва: „С вяра се пресели той в обетованата земя, Авраам като в чужда и се настани под шатри с Исака и Якова наследници на същото обещание, защото той очакваше оня град, който има основи и чиито художник и строител е Бог.“ – говори днес свети апостол Павел на евреите за вярата. Вярата, която трябва да имаме в онова, което сме наследили като писания, като пророчества, като вдъхновение. Да имаме вяра в единия истински Бог. И то не просто вяра, а безпрекословна вяра, което означава да вярваме така, както и Авраам, който беше повикан от Бог. И Бог му рече: „Иди в земята, която ще ти дам.“ (Битие 12:1) Без да знае коя е, Авраам тръгна без да има готовност, той пое по дългия път, защото имаше вяра в Спасителя, вяра в Господа, защото имаше вяра в Твореца, защото имаше вярата, че Бог няма да го изостави, а ще бъде винаги с него. И не само той, но и всички негови наследници, всички онези, които произлязоха от неговото семе, станаха подражатели на вярата на Авраам.
Исаак и Яков, всички очакваха Обетованата земя. И не само тази земя, която има основи, която се вижда, която можем да попипаме, но и духовната земя, Обетованата, Царството Небесно, художник и строител, на които е само и единствено Бог. Казва свети апостол Павел:
„С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си, за когото му бе казано: "от Исаака потомство ще се назове с твое име"; защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението“.
Всичко това, което говорим, всичко онова, което споделяме, всичко това, което ще изречем изявява днес вярата, в която трябва ние да се вгледаме и да я попием, и да я имаме в изобилие в нашето сърце. И как по – добре бихме възприели вярата от примера, който имаме, който ни се дава. Там, когато имаме примера, ние се вдъхновяваме още повече, като знаем, че това е преживяно, изпитано и дава добри плодове. Много може да се говори за едно, за друго, за трето, но няма ли пример нещата биха били празни. И тук свети апостол Павел говори, давайки като свидетелство вярата на Авраам, вярата на Исаак в последствие и всичко това, което те са направили е едно средство, чрез което, подражавайки им, достигаме и ние до истината такава, каквато Библията – Свещеното Писание - ни насърчават и настояват да приемем.
Авраам беше изкушаван. И не случайно. За да се види неговата вяра. Да се утвърди неговата вяра и най-вече да се покаже Божията любов към тези, които вярват, които почитат и най-вече, които са Божие творение. Той беше изкушаван и той във вярата си, силна към Бога, принесе своя син Исак в жертва. Той имаше обещание, че от него ще произлезе голям народ, голямо потомство. И това потомство ще се назове с името на Авраама и въпреки всичко той принесе своя син в жертва. Отиде, сложи го на жертвеника. И, въпреки че имаше обещание, той имаше силна вяра не само, че Бог може да избави него, сина му, но какво още имаше, че Бог може да го възкреси от мъртвите, което е дивното, което е великото. Да имаш вяра. Не просто вяра в единия истински Бог. Не просто вяра да вярваш, че има Бог, а да вярваш, че той е силен да направи невъзможното възможно, това е великата вяра. Да вярваш, че този, който принасяш в жертва може да възкръсне, Бог да го възкреси. И разбира се, с това Авраам и Исаак станаха предобраз на Христовото Възкресение, на Божията саможертва, на това, че Бог не пожали своя Син единороден, а го изпрати да страда за греховете на човеците.
С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане. С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и "се поклони на върха на жезъла му". С вяра Йосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си. С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед“.
Виждаме, че Господ дарява своята любов и закрила на онези, които имат вяра в Него. И днес в Апостолското четиво свети апостол Павел говори на евреите, изтъква вярата на техните праотци, ни свидетелства и ние да имаме вяра и, то не каква и да било в нещо, което не знаем, не вяра в някаква сила, а вяра в Единия истински Бог, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. Не във вярата, която не знаем, а вярата, която е изявена и която ни е показана, и доказана, и която ни засвидетелстваха свети отци, патриарси, която ни изявиха пророците. Единият истински Бог – Него да почитаме и да се прекланяме. Затова говори и Свещеното Писание днес, за вярата на Авраам, за вярата на Исаак, за вярата на Яков, за вярата на Йосиф, за вярата на Моисей, на неговите родители, за вярата на богоизбрания народ, който очакваше от Бога велика и богата милост, и не се поколеба, въпреки изпитанията и всички онези отрицателни настроения за вярата, да вярва, да почита и да пази обещанието от Бога.
Днес ни се изявява вярата на нашите праотци. Вярата, че Бог не забравя своя народ. Вярата, че те безпрекословно слушаха Бога и тези водачи станаха проводник на Божията благодат и свидетелство сред хората.
И казва свети апостол Павел: И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци“. Време не ще ми стигне да изявявам, да показвам тяхната вяра.
И ето виждаме, че той представя вярата на праотците, за да им покаже на евреите, че те трябва да се покорят пред Словото Божие, да приемат в сърцата си Спасителя и да станат в Неговото Име наследници на обещаните блага. Не само тук на земята, но и във вечността. Във вечния и блажен живот. В недрата на Авраама, и Исака, и Якова. Лансира свети апостол Павел вярата на тези свети хора, пророци, отци, чрез която вяра, те „победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.“
Виждаме какво изявява свети апостол Павел на евреите, на своя народ. Изявява всички онези достойни качества на вярващите люде и им казва бъдете им подражатели, защото те в своя живот, в своето страдание, в своето изпитание нищо друго нямаха освен вярата в Бога. Вярата, че Той няма да ги остави, че Той няма да ги забрави, че Той ще им изпрати обещания Месия, Спасител, който ще ги избави от робството на врага, от тиранията, от нищетата. Ще ги избави от греховете им и ще им даде възможност да наследят Царството Небесно. Какво изявява пред тях? Не радости, не пиене, не ядене, не веселие, не блудство, а изявява праведността им, вярата им, в страданието им, във величието на търпението им, в състраданието.
И казва светия апостол Павел, че те със своята вяра победиха царства въпреки, че бяха слаби, въпреки че бяха немощни, те победиха царства и вършеха правда. Получиха обещанията, които им беше дал Бог. Затулиха уста на лъвове. Свети апостол Павел говори за живота и делата, и чудесата на всички онези старозаветници, които угасиха огнена сила, избегнаха острието на меча. От немощни, слаби станаха силни, крепки. Станаха силни на война и със своята вяра и мъжество обърнаха на бяг чуждите пълчища. Жените приеха умрелите си възкръснали със своята вяра, защото Бог е силен да възкресява и Той това прави. Възкресява човешкия живот. Онзи, който вярва в Неговото Име. Защото умирането не е заличаване и изчезване в небитието, а е възкресение в Христа Иисуса и вечен живот с Него. Защото щом Бог е дал власт на възкръсналия Спасител, както той казва, и онези, които са умрели в Неговото име ще възкръснат по подобието на Спасителя. И ето виждаме жените приеха умрелите си – възкръснали, не случайно. Други бяха измъчвани като не приеха да бъдат освободени. Не напразно, а искаха в това си страдание да получат по-добро възкресение. По-добър венец. Да получат наистина общение с Бога. Други бяха затваряни в затвори, бичувани, приковавани в окови. И за тях светът не беше достоен, защото те бяха над света, над телесното. Бяха над светското, над материалното. Те бяха духовни. Те бяха съвършени и светът няма общо с тях. Светът няма общение с тях и не може да намери език с тях, защото те са Божии.
И днес, ние се молим за всички онези, които пребъдват в молитва, достоен живот в планини и пропасти, пещери, и се молим Бог да приеме тяхната жертва и молитва за нас. Ние живеем и добруваме на гърба на молитвите на тези достойни люде, които се скитаха немили – недраги, обречени на похулване и поругани, но възвеличени от Бога, пред Неговия престол като истински стожери и стълбове на вярата, чрез която светът днес се държи.
„И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвидя за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство“.
Какво иска да каже свети апостол Павел и какво ни казва днес на нас? Че тези свети хора от Стария завет, макар и просияли в святост, не получиха обещанието. Кое обещание? Да видят Спасителя, да се насладят от Неговата проповед, да видят Обетованата земя, да се насладят на Възкресението Христово и Неговото Възнесение. Всички пророци искаха да живеят по времето на Спасителя. Всички мечтаеха да се докоснат до времето на Месията, но не им се даде. А това се даде на нас. Даде се – казва светия апостол Павел – „за нас“. Ние да живеем, да се докоснем. Даде се и на вас, на които и към, които е отправено това слово, да живеете във времето на обещанията, на обещания Месия и Спасител, който отците ви искаха и се потрудиха, но нямаше изпълнение на тяхното обещание те да попипат, да видят, да се възрадват, а на вас се даде тази чест. И вие – казва свети апостол Павел – не я оценяте, не я виждате, а е необходима вярата на отците ви чрез, която вяра ще прозрете времето, проповедта и благовестието за Сина Божий.
Не случайно говорим за вярата, защото това, което изявява свети апостол Павел е актуално днес и за нас. Да се утвърдим и да видим, че много хора искаха да живеят в това време, в което живеем и ние днес, да имаме вярата в Спасителя Иисуса Христа, да се наслаждаваме на Неговото Евангелие, проповед, благовестие на Неговото кръщение на неговия печат и нямаха такава възможност, а ние имаме. И ние сме възвеличени. Защото за нас предвидя нещо Бог по- добро. И чрез това добро да не постигнат онези, старите, съвършенство. Бог предвидя ние да бъдем проводници на благодатта, на проповедта, на благовестието, чрез което да се оцени и труда на старите, на древните да се оцени това, което онези, които проповядваха и очакваха Христа, искаха силна вяра, надежда и любов в Бога в Единия истински творец, в неговия син единороден Иисус Христос и в Светия Дух, който покорява всяко човешко сърце и то прави да се разтопява от умиление и благодат пред Бога.
Когато Христос възкръсна тогава тези, които бяха получавали обещания от Бога отидоха във вечния и тържествуващ Йерусалим небесни. Отидоха заедно с Христа. И насядаха на престола на Неговата слава. Знаем, че когато Христос възкръсна много гробове се отвориха и праведници възкръснаха, и той ги заведе в Рая, както и благоразумния разбойник, който на кръста пожела да бъде спасен и се разкая за своите грехове, и Бог му каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“ (Лека 23:43) И това се случи с онези праведници, които получиха обещания и чрез това благовестие, те наследиха вечния живот. Постигнаха съвършенство без нас, без апостолите, без проповедта без благовестието никой няма да се спаси.
И именно това е и нашата проповед: да вярваме в Спасителя Господа Иисуса Христа, да вярваме в Светата Единосъщна и Неразделна Троица, която ни спасява, обновява и ни прави да бъдем тържествуващи в небесния Йерусалим, да се радваме наравно с пророците, с праведниците, с богоугодилите Богу и, разбира се, да благоговеем и да утвърждаваме сърцето си в единство, във вяра, надежда и в любов пред Бога. Амин!
Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 21.12.2014 г.
*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 431.