На 29 юни, с благословението на Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и патриарх Български, празникът на св. апостоли Петър и Павел бе отбелязан с архиерейска св. Литургия и водосвет в Лозенския манастир, носещ името на двамата вселенски учители.
Богослужбата бе предстоявана от Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. В съслужение с него встъпиха архимандрит Евтимий, ставрофорен иконом Александър Георгиев, предстоятел на столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“, иконом Иван Плещов, предстоятел на храм „Св. Николай“ в гр. Елин Пелин, свещеник Захарий Димитров, ефимерий на Лозенския манастир, свещеник Добрин Христов, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.
Молитвено участие взе и игуменията на тържествуващия манастир монахиня Марина, както и сестринството и множеството стекли се от София и региона поклонници.
Църковните песнопения бяха изпълнени от г-н Ангел Младенов, секретар на Софийска света митрополия, като в тях се включиха и сестри от девическата света обител.
По време на светата Литургия епископ Поликарп възвести още един повод за радост, украшение на днешния празник – възвеждането на о. Захарий за протойерей. Преди да извърши офикията, викарният епископ от името на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит открои отец Захарий сред един от онези свещеници, които се отличават „с достойно служение, с изрядност в дълга си; онези, които крепнат във вяра, надежда, любов, в стремеж да се трудят за благолепието на Божия дом и душите на православните християни“. Владиката завърши с пожеланието: „Нека по молитвите на светите първовърховни апостоли Петър и Павел Бог да въздигне отец Захарий и да го благослови в неговите дни, в неговото служение, в неговия живот с още по-голяма ревност, с още по-голямо достолепие. Да служи Богу и да бъде духовна утеха за онези, които са около него!“.
В края на светата Литургията епископ Поликарп поздрави с празника свещенството, сестринството и честните поклонници и отправи слово, в което подробно разгледа и осмисли житейските пътища на първовърховните апостоли св. Петър и Павел – и двамата „с различно шествие – както житейско, така и духовно; шествие, което обаче е обединено впоследствие от Господа Иисуса Христа да проповядват неговото свето Евангелие на всички твари“. Негово Преосвещенство Поликарп, след като изтъкна най-важните моменти в тези две толкова различни в началата си битиета, накрая обобщи направената съпоставка с обяснение защо при всички тези обстоятелства честваме тяхната памет в един и същи ден: „… защото в началото е имало различни моменти – едните са възвеличавали Петър пред Павел, а други – обратното. За да няма такива разногласия – кой е пръв, кой е по-важен, кой е по-значим, Църквата мъдро е утвърдила по благодатното осенение на Светия Дух тяхната памет да се отбелязва в един ден, за да се докаже, че са равни и че пред Бога няма първи, няма и последни. Че всички сме едно цяло, защото Бог е отдал себе си не за по-богатите или да по-бедните, за по-умните или за неграмотните, а за всички, които са го приели и са повярвали в Неговото име“.
След литургията духовенството и честните поклонници се отправиха към двора на светата обител, където бе отслужен празничен водосвет.
По-късно всички присъстващи бяха поканени на празнична трапеза от игуменията на манастира.
Текст и снимки: Константин Обретенов