На 16 април в столичния катедрален храм „Св. Неделя” бе отслужена панихида за жертвите от тежкия атентат, извършен на този ден през 1925 година.
Мертвеното чинопоследование бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, с когото съслужиха архимандрит Василий, протосингел на Софийската св. митрополия, архимандрит Евтимий и столични духовници.
Възпоменателната богослужба бе уважена от народни представители и от членове на клуба на потомците на царския офицерски корпус "Един завет".
В края на последованието епископ Поликарп произнесе слово, в което припомни злополучното събитие и призова присъстващите да се помолят за вечно упокоение на загиналите, и да бъдат подражатели на доброто и полезното.
„Днес отбелязваме 96 години от злокобния атентат, извършен в този храм, за да погуби българския елит. Помолихме се Бог да прости душите на загиналите българи-патриоти и да ги всели в селенията на праведните... Правейки равносметка на онова, което се е случило тогава, както и на сегашната политическа обстановка, виждаме, че нашият народ не се е променил особено за тези 96 години. Отново сме един срещу друг, отново сме в различни сплетни, за да погубим брата си. Отново не си даваме сметка, че сме един народ и имаме една цел - духовното и социално добруване на България“ - каза в словото си владиката - „Затова се молим в този ден, преклонили главата си пред жертвите на атентата, Бог да умъдри управляващия елит, да дарува на всички мъдрост и отговорност и най-вече да ценим човешката личност и свободата на волята. Нека Бог снизходи и това черно събитие, което ни е събрало днес, да не се повтаря! Бог да ни дарува дълги благодатни години".
+++
На 16 април 1925 г., Велики четвъртък, в църквата „Света Неделя“ е извършен най-тежкият терористичен акт в историята на България. Извършен е от група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия (БКП). Целта им е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително и цар Борис III, да се предизвика анархия и хаос и така да се създадат благоприятни условия за външна болшевишка инвазия. Затова на 14 април същата година убиват генерал Константин Георгиев - български военен деец и политик (произведен в чин генерал-майор, той е помощник-началник на секция в Щаба на армията, началник на щаба на Пета пехотна Дунавска дивизия (1917) и помощник-началник на Щаба на Действащата армия). На опелото му в църквата се събира голяма част от политическия и военен елит на страната. В една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата, военните дейци (на БКП) монтират пакет с експлозив. По време на опелото, отслужвано от Софийския митрополит Стефан - бъдещият български екзарх, атентаторите взривяват експлозива. Първоначално ковчегът на убития генерал е поставен до „подготвената” колона, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора. Така най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения. При атентата загиват около 150 души, други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213, а ранените са 500.
Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3-ма депутати и множество граждани. Всички членове на правителството са само леко ранени, а цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Текст и снимки: Весела Игнатова