„Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен. А главно в туй, що говорим е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек“.
(Евр.7:26-8:2)
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Днес отбелязваме паметта на светите Седмочисленици, светите братя Кирил и Методий, и техните ученици. Почитаме паметта на тези светли личности и техния пример, който ни подтиква да подражаваме на доброто, полезното и да следваме евангелския закон. Те са истински жив пример по какъв начин да живеем, за да се спасим. Отбелязваме паметта на тези велики личности в църковната история, за да изпълним думите на Иисуса Христа: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.“. (Евр. 13:7) Обръщаме се с молитва към тези светци, угодили на Бога. Молим се да ни имат винаги в своите молитви пред Божия престол и да бъдат наистина наше вдъхновение по пътя на спасението.
Апостолското четиво, което ще разгледаме, е свързано с отбелязване паметта на светите Седмочисленици. То е иззето из писанията на свети апостол Павел до евреите. Ние сме разглеждали многократно това послание и отново ще се обърнем към него, защото не случайно, Църквата е отредила то да се чете в дните, когато се отбелязва паметта на велики учители, наставници, равноапостоли. Защото техният живот, вяра, настроение, вдъхновение, учат хората да обръщат сърцата си към Христа. И, за да изяви Църквата тяхната чест и достойнство, днес четем в Божия храм откъс от посланието на свети апостол Павел до евреите, чрез което се извисява личността на Господа Иисуса Христа. Потвърждава се на евреите, на богоизбраните - кой е Той, какъв е Той и каква е Неговата мисия, и чрез това се утвърждаваме в благочестието към онези, които Господ ни изпрати, за да ни наставляват. Защото тяхното дело беше от Бога. Те бяха пратени от Него. „Не вие избрахте мен“ – казва Христос – „а Аз избрах вас“. (Йоан 15:16)
Именно чрез този текст се потвърждава, че наистина Господ избира, изпраща и вдъхновява за спасение всеки един. Апостол Павел казва: „Такъв първосвещеник ни и трябваше – свят, незлоблив, непорочен, отделен от грешници и станал по-високо от небесата“. Първият стих потвърждава, че наистина делото и служението на светиите в името Господне е истинно, праведно и правилно, защото те говорят за Господа Иисуса Христа, Него проповядват. Една от първите книги, които преведоха светите братя, беше Евангелието – благовестието за Сина Божии, за да може то да достигне до славянобългарския род на разбираем език. Първосвещеникът е Господ Иисус Христос. „Такъв ни трябваше“ – казва свети апостол Павел, такъв, който не произлиза от човеците, а е Син Божии, богочовек – и човек, и Бог едновременно, равен на Отца, Който отдаде Себе Си за спасението на хората. Той нямаше нужда да се оправдава или да иска прошка, защото е свят и съвършен и „такъв ни и трябваше“ - казва свети апостол Павел на евреите. Защо казва това на юдеите, а не на езичниците? Защото юдеите първи трябваше да вкусят от проповедта, от благодатта, за да приемат истината за Христос. Светите апостоли, както и в случая свети апостол Павел, се стремят да просветят евреите, да ги отвърнат от гонението на Христа и да ги насърчават, да ги вдъхновяват да влязат в лоното на Светата Църква. Затова и апостол Павел казва: „Такъв първосвещеник ни и трябваше – свят, незлоблив, непорочен, отделен от грешници и станал по-висок от небесата.“ Апостол Павел говори вдъхновено, истински, живо за Господа Иисуса Христа, Който е Първосвещеникът с главна буква, Спасителят на всички. И като такъв именно трябва да бъде приет от евреите, защото Той показа, чрез своя живот, че е „свят, незлобив, непорочен, отделен от грешници и станал по-висок от небесата“.
„Бъдете свети, понеже Аз съм свет“ (1 Петр. 1:16) – казва Христос. Знаем какво беше Неговото държание когато Го величаеха, когато Го удряха и когато Го бичуваха – беше незлобив. Във всичко той беше незлобив, непорочен, нямаше грях в Него, отделен беше от грешниците – онези, които клонят винаги към страст, към духовно предателство. Около него имаше много грешници, но Той нямаше нищо общо с тях, беше далеч от тях. За тези, които фарисеите, първосвещениците и книжниците казваха, че са грешници - те бяха праведни, а онези, които се изтъкваха, че са праведни, бяха грешниците. „Той стана по-висок от небесата“ защото е Бог, защото след като възкръсна, се възнесе над небесата и седна на престола на Бога. Именно това е Първосвещеникът, когото трябва да следва юдейския, богоизбрания, народ.
Посланието е насочено днес и към всеки един от нас. Да прозрем, че ние трябва да следваме примера на разпнатия Христос за святост, незлобливост, непорочност, да се отделим от грешниците и да станем по-високо от небесата. Да живеем по примера на Господа Иисуса Христа.
Светият апостол продължава: „Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва.“ Виждаме, че Христос – Спасителят, Този, Който е Първосвещеник, се принесе в жертва за греховете на човешкия род не като първосвещениците, които от човеци се избират и за човеци се поставят, които трябва преди да принесат жертва за греховете на народа, да принесат жертва за себе си, за да бъдат очистени и след това да принесат жертва за народа. Защото Господ Иисус дойде и, тъй като беше праведен, сам Себе Си принесе в жертва за греховете на човеците. Не е важно само да прочетем и да кажем вижте какви са били евреите, кой как им е говорил, а да осъзнаем това. То се отнася и за нас днес. Да ни вдъхновява и да станем наистина подражатели на това, което ни учи свети апостол Павел: да приемем Господа Иисуса Христа като Първосвещеник – един единствен и да подражаваме на делата Му, защото Той е Спасителят ни и Пътят, по който трябва да вървим, както самият Христос казва: „Аз съм пътят, и истината, и животът“ (Йоан 14:16) Нека да Му бъдем благодарни, да се преклоним пред великата Му саможертва. Както казва свети апостол Павел: „Той ни изкупи от греха, стана ходатай пред Бога за нас.“ Ние трябва да бъдем в голяма благодарност към Бога за великата Му и превелика любов.
„Защото закона поставя за първосвещеници човеци, който имат немощи, а клетвеното след закона слово постави Сина, който е навеки съвършен“. Юдейският закон поставя за първосвещеници човеци, които са немощни, слаби, които имат нужда да бъдат изправени в своя живот, да принасят жертви за греховете си и да се каят но закона, които беше явен, след това извиси и постави над всичко – Сина, Спасителя Иисуса Христа, Който е съвършен навеки – преди, сега и во веки веков. Той е непогрешим и затова Него трябва да следваме, а не човеците, както често правим ние. Ходим на богослужение заради някого, а не заради Христа Бога, който се жертва за нашите грехове. Ние трябва да ходим в Божия храм, защото вярваме в Христа, а не заради някого другиго. Както казва светия апостол Павел: Християните не са Павлови, Аполосови, Петрови – те са Христови – и ние сме Христови. (1Ефес. 1:12) Той е съвършен, Той беше поставен за първосвещеник и ние сме длъжни Него да следваме и в Неговото съвършенство да живеем, „а главно в туй що говорим е, че имаме такъв Първосвещеник, който седна от дясно на величието в небесата и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек“. Така ни говори и насърчава свети апостол Павел – този, който беше гонител на християните, стана проповедник на Христа. Той – вглъбеният, милият, скромният ни наставлява, че Първосвещеникът Христос не е като другите, а е този, който седна от дясно на престола на Бога Отца – място, което му беше определено от преди да бъде създаден света.
„В начало беше словото“ са първите думи от светото евангелие по Йоан (Йоан1:1). Това слово е Христос – не книги, не писания. Пояснявам, защото много хора се объркват. Когато говорим за словото имаме предвид книги, нещо написано, но в случая словото е Христос – Божията премъдрост. За тази премъдрост говори и проповядва светия апостол Павел като казва: „Този, който седна от дясно на престола на величието в небесата, там където е мястото му и той е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек“. Христос ни даде пример да бъдем служители на хората, да им помагаме, да им състрадаваме. Великият Бог се смили и стана служител на хората, на онези, които страдат и го призовават, на светилището, на Божията благодат, на истинската скиния. Апостол Павел говори това на евреите, за да проумеят кой е Христос и какво е Неговото място пред Бога. За това, че Той е този, който дойде да изпълни закона, а не да го наруши. Той е всичко онова, което трябва да следваме. Той е светилище, скиния, а именно Църквата Христова, която бе въздигната не от човек, а от Бога. Той е служител на паството, на християните. Той е светлината и светилището на християнския живот. Той е истинската скиния, която е богоизбрания народ в името на Христа. Блажени сме, че сме част от тази скиния. Блажени сме, че Господ Иисус Христос е наш служител, милващ баща. Нека, вдъхновени от тези думи, да бъдем подражатели на апостолите в тяхната силна вяра, да черпим истински пример, благодат и вдъхновение и да вървим достойно по пътя на спасението. Амин.
Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 27.07. 2014 г.
*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 528 – свети Седмочисленици.