На 6 април Православната църква чества успението на равноапостолния св. Методий, просветител Славянобългарски, преставил се в Господа през 885 г.
В чест на празника, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит бе отслужена Преждеосвещена св. литургия в столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“, кв. „Красно село“. Литургията възглави Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с иконом Стефан Стайков, предстоятел на храма, протойерей Костадин Тренев, свещеник Васил Асенов от храмовото духовенство, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.
Църковните песнопения изпълниха храмовите певци Методи Стоилов и Грисен Чакъри, а молитвено участие в празничната служба взеха множество християни.
В слово след края на службата епископ Поликарп поздрави за празника духовенството, певците и църковното изпълнение от името на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит. Владиката припомни за равноапостолния живот на св. Методий и призова християните: „Да подражаваме на неговата всеотдайност, която имаше в духовния живот. Да подражаваме на неговата силна и здраво стъпила на добри основи вяра. Вярата, която имаше св. Методий, да заживее в сърцата ни, да се да се роди в нашите души, за да бъдем добротворци в нашия живот и доброоплодни в нашето духовно шествие към Царството небесно.“
От името на църковното настоятелство и енорията предстоятелят иконом Стефан Стайков благодари от сърце на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит чрез неговия викарий епископ Поликарп – за благословението, бащинските молитви и редовните архиерейски богослужения в храма. В знак на благодарност и признателност отец Стефан връчи цветя на владиката и му подари оригинална картина на православен храм, специално нарисувана от благочестива жена от енорията.
+++
Св. Методий бил първото от седемте деца на знатните християни Лъв и Мария, по произход български славянин. Обучава се в Магнаурската школа (843 г.), след което е поставен за управител на славянска област близо до Солун.
Скоро напуска длъжността, за да приеме монашеско пострижение в манастир „Св. Полихрон“ (851 г.), където заедно с брат му Кирил съставят българо-славянската азбука и превеждат редица богослужебни книги на старобългарски език (855 г.). По-късностава игумен на манастира (860 г.).
Въоръжени с новите азбука и книги, двамата братя биват приети радушно от българи и славяни, за да им проповядват християнството на родния език и да ги покръстят – първо в България, а после в Моравия и Панония.
Просветната дейност на св. св. Кирил и Методий става съизмерима с делото на Христовите св. Апостоли, но по този начин те осуетяват стремежите на латинците-триезичници за подчиняване на славяните и затова са подложени на обвинения във Венеция (дн. Италия). Братята обаче дръзновено оборват еретиците и защитават лично пред папата в Рим правото да се извършват богослужения и проповеди на старобългарски език (869 г.).
След погребението на неговия брат, св. Методий е ръкоположен за архиепископ на Панония и Моравия (870 г.), но отново е подлаган на гонение от папата и дори на мъчения от немските латиняни-триезичници.
Удостоен от Бога с дара на прозорливост поради правата му вяра и усърдна молитва, св. Методий е приеман с особени почести от Византия, българите и славяните, а след неговата кончина учениците му заедно с голямо множество народ го погребват тържествено в моравската столица Велеград. Така свв. Кирил и Методий поставят основите на християнска Европа, заради което и днес са признати за нейни покровители, а Църквата ги почита като равноапостолни.
Текст и снимки: Пламен Михайлов