На 21 март със света Литургия тържествено бе почетен празника Тържество на светото Православие в първата неделя на Великия пост – Православна, в митрополитския храм „Св. вмчца Неделя“, гр. София.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, светата Литургия бе оглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Василий, протосингел на Софийска света митрополия, архимандрит Евтимий, ставрофорен иконом Николай Георгиев, предстоятел на храма, ставрофорен иконом Антон Вълчанов, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Николай Цурев, свещеник Петър Славов, свещеник Харитон Манов, протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей, йеродякон Поликарп, дякон Юлиян Периклиев, дякон Гавриил Николов и дякон Лука Младенов.
След светата Божествена Литургия по стародавна традиция бе отслужен молебен в чест на Тържеството на светото Православие.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, след края на тържественото богослужение, епископ Поликарп огласи обръщение към присъстващите по повод първата неделя на Великия пост – Православна, което гласи: "В първата неделя на спасителния Велик пост честваме Тържеството на нашето свето и спасително Православие. Възпяваме и прославяме неизповедимия Божи промисъл и благодарим на Всеподателя за великия дар на Православието, който Той не е позволил да бъде отнет от светата Църква Христова дори и при най-тежките изпитания за вярата и за християнската съвест. Почитаме и се прекланяме пред светлата и блажена памет на всички поборници на светото Православие, и особено на борците за чистотата на вярата от епохата на иконоборчеството, когато забраната на светите и свещени изображения е била равностойна на отстъпление от един от фундаментите на нашата вяра и на самата Христова Църква – догмата за Боговъплъщението.
В този ден, в който отбелязваме победата на иконопочитанието, Църквата се радва и тържествува, защото в същността си иконопочитанието е Христопочитание. Защото в поклонението си пред светите икони – независимо дали те ще са на нашия Господ Иисус Христос, на Неговата света майка или някого от Неговите светци, ние се покланяме пред Самия наш Господ, Който живя сред нас в пълнотата на човешката Си природа, като се уподоби на нас във всичко, освен в греха. Защото почитанието, което отдаваме на светите икони, не е форма на идолопоклонство, както в лукавството си са се опитвали да убедят Църквата христоборците, а продължаващо във времето потвърждаване и утвърждаване на Благата вест, на нечуваната вест, че „когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението“ (Гал. 4:4-5).
В това, възлюбени, е цялата същност на нашата вяра, върху утвърждаването на този факт и на тази истина вече две хилядолетия се градят изповедта и животът на Църквата в света. Заради тази вяра в спасителното за нас божествено въплъщение на Бога Слово – на Твореца на света и всичко съществуващо, стотици и хиляди мъченици и изповедници на Негово свято Име са жертвали всичко скъпо, включително и живота си, украсявайки с подвига си трънения Христов венец и въплъщавайки завещаното ни от Господа, Който казва: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6:19-21).
Като пазим това свято и свещено съкровище, и днес ние продължаваме да живеем и да се спасяваме в Църквата „на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв“ (Деян. 20:28), стремейки се да въплъщаваме в себе си и в своя живот всичко онова, което ни е било завещано от Господа, от Неговата пречиста и пресвета майка, от Неговите апостоли и всички Негови светци през вековете, за да оделотворим Неговата свята воля и Неговото желание „всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен“ (Иоан 3:15).
Православието, което изповядваме и което живеем, не е едно от многото човешки учения и философии, които са се появявали и продължават да се появяват в нашия свят, а единствената спасителна вяра, дошла в света лично, в личността на Самия Господ и Бог наш Иисус Христос, чрез Неговото божествено Въплъщение. Защото Синът Божи стана Син човешки затова, за да може синовете човешки да станат синове Божии (св. Атанасий Велики) и тази е тайната, „скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа, та многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни“ (Еф. 3:9-10). Тази е „тайната на благочестието: Бог се яви в плът“ (1 Тим. 3:16). Тази тайна Църквата изповядва и потвърждава постоянно, когато в почитта си и в своето преклонение пред Първообраза изобразява на светите и свещени икони богочовешкия Христов образ, заедно ликовете на Пресветата наша Владичица и всякога Дева Богородица и на всички светци. В съхраняването и проповядването на тази велика тайна е и цялата същност и цялото величие на светото наше Православие.
Нека пазим това Православие като най-скъпоценен наш дар свише, като най-скъпо съкровище и единственото истински „потребно“ (Лк. 10:42), защото в Православието и в живота според неговите вечни и спасителни истини е и залогът за възстановеното чрез Христа Иисуса наше богосиновство.
По молитвите на Пресвета Богородица, на светите Апостоли и на всички духоносни Отци и светци на Църквата, Господ Бог да милва и спасява всички нас!
Честит и благословен празник на Тържеството на светото Православие!"
Снимки: протойерей Костадин Тренев