„…а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава. И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение. Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието, сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци. А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател, дето няма ни елин ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос”

(Кол. 3:4-11)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

В Единадесетата Неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към познанието, че Господ отправя Своята покана към нас да седнем на Неговата трапеза, като Негови деца и приятели. Той е казал: „…който иска да върви след Мене….“ (Марк 8:34), затова никой никога не насилва да седне на тази трапеза, тя е доброволна, изпълнена с любов, доверие и приятелство. Който отиде е посрещнат, който не отиде не е пренебрегнат, а се очаква неговото присъединяване до дванайсетия час, поканата остава. Лошото е, че всички сме поканени, но не всички откликваме и сядаме на Господната трапеза, за което и сам Спасителя казва: „Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.“ (Лука 14:24)

В днешната неделна утрин ще се запознаем с Апостолското четиво – из писанията на свети апостол Павел до Колосяни. Едно писание, изпълнено с много духовност, с много вяра и желание Колосяните да проумеят силата и могъществото на любовта Христова и това, че всеки един има отговорност, която е пред Бога, пред човеците. Всеки един ще отговаря за всичко онова, което е правил пред своя Творец, Отец и Благодетел – Бога.

Свети апостол Павел говори на Колосяните, разбира се, както сме казвали, чрез тях той говори днес, и на нас. Затова и правим това чтение, това прочитане на този текст, за да се поучим и ние. Да се научим на благост, на кротост, такава каквато извира от недрата на Бога. По Неговия пример да му подражаваме и да бъдем достойни Негови чеда. А ние сме чеда на Бога тогава, когато Му подражаваме, когато изявяваме на дело Неговата любов, Неговата правда, Неговата истина.

Към това ни насърчава днес и светия апостол и проповедник на народите Павел. „А кога се яви Христос“ – казва свети апостол Павел на Колосяните – „във вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава.“ Свети апостол Павел казва на Колосяните, че тогава когато се яви Христос вие във вашия живот ще се обновите и „тогава и вие ще се явите с Него в слава”.

Какво има в предвид в две насоки? Първата е, че когато във вас се изобрази Христос, във вашия живот, когато вие станете наистина подражатели Негови, тогава и ще придобиете онази духовна чистота и светлост, чрез които ще наследите и вечния и блажен живот. И тук на земята, изобразявайки Христа в сърцето, в душата си, ще бъде това - проводник да се отобрази Христос и във вечността, в нашия живот, в нашето дихание, в нашата душа и сърце. Явяването заедно с Него в слава означава не нещо друго, а че сме едно с Него, че сме Го придобили и, че Той е станал част от нас – неразделна, неотлъчна, а винаги до нас, с нас, в нас и за нас.

„кога се яви Христос, вашият живот“ – казва свети апостол Павел. Всеки един от нас има живот. Всеки един от нас има свободната воля да начертава пътищата, по които да върви в този живот. Защото ако не беше така нямаше да има тази думичка „вашият живот“, а щеше да бъде „живота, който ви е определен от Бога“, който ви е начертан от Бога, който ви е предсказан и който е непроменим, но тези две малки внедрени думички „вашият живот“ означава, че ние имаме свободата да избираме в нашия живот кое, как и защо и трябва да бъдем убедени в това, че каквото и да е, както и да е Господ винаги ще бъде с нас и ще бъде до нас. Защото Този, Който ни е дал свободната воля, Той няма да се отрече от нас, няма да ни отхвърли.

„И тъй“ – казва свети апостол Павел на Колосяните – „умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение”. Свети апостол Павел насърчава християните да бъдат чисти не само по сърце, по душа, но и телесно. Това е и нашето призвание. Чрез именно такова преуспяване и чистота да показваме на света, че сме Христови, и че където е Христос няма страсти, няма лошота, няма користолюбие. И затова свети апостол Павел изявява кои са онези моменти, чрез които ние се отдалечаваме от Бога, чрез които ние прогонваме Бога от сърцето си, и които не са пример за християните, а точно обратното – за хора, които са слаби, немощни и които може би не искат да имат нищо общо с Христа. И затова той казва: Стремете се, насърчавайте се, постоянствайте да умъртвите земните си членове, онези членове във вашето тяло, които клонят към пороци, към блудство, към различни нечистотии, към страст, лоша похот и користолюбие, което всъщност користолюбие и всичко това е идолослужение.

Вярата в Бога предполага, насърчава и изявява в човека да бъде свят по живот. „Бъдете свети, понеже Аз съм свет“ – казва св. ап. Петър. (1 Петрово 1:16) Това е един стремеж на всеки един християнин. Разбира се че, както е казано, ние сме хора, грешим. Това е така, но не трябва да има оправдание за всичко онова, което безчинстваме, бездуховстваме и правим и по този начин вредим на душата си и на тези, които са около нас. Няма оправдание, точно обратното трябва да претапяме тези думи и тези мисли, че сме хора, че сме човеци, че грешим с постоянстването и умъртвяването на земните си членове. А как ще ги умъртвим тез земни членове? Като им противостоим, като ги заменяме с доброто, с полезното, когато искаме да имаме и се стремим към различните пороци, напр. Блудство, нека се противопоставим с въздържанието. Когато се изправяме и сме роби на нечистотата, нека се стремим да бъдем чисти в помислите си, в делата си. Когато сме страстни и имаме страсти в нас, които ни теглят към бездуховността, към поруганието на Бога, то нека бъдем наистина безстрастни в помислите си и в делата си, като се стремим да заменяме страстите по похотите и различните сластолюбия с наистина въздържание, безропотност към всичко онова, което ни води към смирението, защото смирението изкоренява различните страсти.

Лошата похот и користолюбието – това всичко не трябва да бъде в нас, а напротив да го заменяме с добра похот и тази добра похот е: да бъдем изпълнени с вяра, надежда и любов към Христа Бога и да отстояваме Неговата правда и истина. „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби“ (Йоан 14:21) – казва Той- „ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.“ (Йоан 14:23) А Неговите заповеди какви са? Неговите заповеди са: да се обичаме един други и, то не в похот, в страст, в различни блудства и нечистотии да се обичаме, както много често разбираме тези думи „обичам те“ или „обичам“, а то това да бъде единение молитвено, духовно, телесно с Бога и чрез Него, чрез придобитата Божия благодат да бъдем жертвоготовни в любов да отдадем себе си в полза на тези, които са около нас. И тогава няма да бъдем наистина идолопоклонници. Защото казва, че идолослужение е всичко онова, което излиза от земните ни членове, което е материалното, което е телесното и в което няма нищо, чрез което да се прослави Бога. Бог се прославя и в материалното, както се пее и четем в 103 псалм, възхваляваме Бога в Неговото творение: „Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.“ (Пс. 103:24), но когато заменим прославата на Бога с материалното и не почитаме, игнорираме Бога, а възхваляваме материалното и го обожествяваме, тогава нещата придобиват друг характер. Затова ние, вдъхновени от всичко това, трябва да се стремим да изкореняваме от себе си да бъдем идолопоклонници и идолослужители.

Казва свети апостол Павел: „Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието, сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци“. Възхвалява свети апостол Павел Колосяни като им казва насърчително, разбира се, че заради тия пороци, които изброихме: блудство; нечистота; страст; лоша похот и користолюбие, които нямат нищо общо с Бога и с изграждането, издигането на човека като Божи образ и подобие, заради именно тези неща Божият гняв иде върху синовете на непослушанието. На тези, които не са послушни на Божията воля, на Божиите думи и на Писанието, чрез което ние се просвещаваме и до нас достигат Божиите думи и Божието слово.

Както каза някога Авраам на този богаташ, който беше пренебрегнал Лазар, като му каза: „прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.“ (Лука 16:27, 28) И той отговори: – „имат Моисея и пророците: нека ги слушат.“ (Лука 16:29) Ето това е отговорът и ние имаме наистина това, от което се нуждае нашето тяло и нашата душа, за да бъдат в единство с Бога. Имаме писанията и затова ги и четем. И когато ние не проявяваме послушание, а сме непослушни, тогава Божият гняв иде върху нас и ние ставаме синове на непослушанието. Защото, въпреки че знаем, сме непослушни към Божията любов и към Божието слово. Сред тези бяха Колосяните.

Казва свети апостол Павел „бяхте вие“. В това множество се движехте и вие на непослушанието, над което ще се изсипе Божият гняв, ще се излее, но вие сега не сте такива. Вие придобихте вярата, чрез която се обновявате.

Затова е важно и показателно само и единствено тогава човекът ще придобие послушание и ще се предпази от идолослужение, когато е във вярата Христова, когато е кръстен, когато влиза в Божия храм, когато със смирение и покорност пред Бога приема светите тайнства, съединява се с тялото и кръвта Христови. Тогава той е изпълнител на всичко онова, за което говорим, и за което говори свети апостол Павел днес на Колосяните, а чрез тях и на нас, днешните негови духовни чеда.

Сред тези непослушни бяхте вие и се движехте сред тях, а сега не сте. „А сега и вие“ – казва свети апостол Павел – отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател, дето няма ни елин ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос”

След като насърчава свети апостол Павел Колосяните от онова, което наистина е порочно, насърчава ги като им казва, че те са отхвърлили всичко и вече не са част от тази дивотия бездуховна, тогава ги наставлява от какво, от тук нататък, да се пазят и да отхвърлят от себе си, което е актуално и за нас. Защото днес изпадаме именно в едно такова състояние и положение. Изпадаме в крайност. Бягайки от едното влизаме в другото. И всъщност имаме ли полза? Не, нямаме полза. Защото от всяка крайност ние имаме само и единствено вреда и отдалечаване от Бога.

От какво казва да се стремим да бягаме, да отхвърляме от себе си: гняв; ярост; злоба; злоречие; сквернословие от устата си. „Не се лъжете един други.“ Това е, от което трябва да бягаме и да страним, и да отхвърляме от себе си. Наистина е важно в нашия духовен живот да изкореняваме, когато видим в себе си, да спрем и да премахваме с търпение, постоянстване гнева, яростта. Днес всеки един от нас се гневи особено тук и сега за всяко нещо се гневим на нашите близки, на нашето семейство, по пътищата ходейки, шофирайки, на работа. От всичко, от всеки, от всякъде се гневим, изпадаме от гнева и в ярост. Така са подредени, че когато човек изпадне в гняв, той на секундата моментално, придобива и ярост. А яростта води след себе си злобата. А злобата, която идва от гнева и яростта, злоречие и сквернословие от устата си. Гневи ли се човек, той изпада в ярост, в злоба. И напротив след това започва много по-силното и по-запомнящото се, и от което трябва да се предпазваме, „злоречие и сквернословие от устата си”. Защото разгневилият се човек е направил в сърцето си ярост и злоба. Не трябва да излиза това от устата му злоречие, да сквернослови, да говори, защото това в никакъв случай не му е за спасение и всеки ще отговаря за думите си, както пише в Писанието. Затова ние трябва да се пазим. Отхвърлили гнева, отхвърлили всяка страст на идолослужението, влизайки във вярата, да премахваме гнева, яростта, злобата, злоречието, сквернословието от устата си. И, разбира се, да не се лъжем едни други, защото от там започва вече и падението, от което, затъвайки човек все едно затъва в подвижни пясъци и няма излизане.

„След като съблякохте ветхия човек заедно с делата му“ – казва свети апостол Павел – ветхия, който беше преди кръщението, преди познанието „и се облякохте в новия, който се обновява в познанието по образа на своя Създател” и Спасител, не подражавайте вече на тези ветхите, старите, а се обновявайте в новите, където ще постъпваме така, както ни завеща Спасителя. Ще постъпваме така, щото, познавайки Неговия пример, ще Му подражаваме и ще имаме пред себе си във всичко Него, Неговия образ, Неговата личност. Все едно, че Той е пред нас. Когато мислим, че Бог е пред нас и до нас винаги и във всичко няма да съгрешим, няма да се съгрешава, а точно обратното, ще бъдем предпазени.

Казва нещо, което е много важно за нас в делата ни, в ежедневието ни – там в едно такова състояние няма да има „вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.“ (Гал. 3:28), „Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.“ (Гал. 6:15), защото „всичко и във всичко е Христос“.

Ето това е, което казва свети апостол Павел, да имаме в сърцата си. Да не се делим, да не делим хората, да не делим богат, беден, да не делим сакат, здрав, роб или свободен, чужденец, друговерец, защото, изпълнявайки Христовия закон, а всичко и във всичко ще е Христос нашият Спасител, който е истинският пример, по който трябва да вървим и да се спасяваме. Затова нека, обновени, чрез познанието, за което говори свети апостол Павел на Колосяни, в Спасителя, в нашия създател, да се стремим да отдаваме на всеки онова, което му е потребно за спасение, имайки пред очите си Спасителя Христа и тогава, когато го правим, ще отхвърляме всичко, ще премахваме всичко и ще се стремим да не бъдем в крайността, която всъщност отново е бездуховността. Тогава всичко и във всичко ще бъде нашият Бог и Спасител Иисус Христос. Амин!

Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 14.12.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 426.