12 Неделя след Петдесетница*



„Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище; защото скинията биде стькмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая". А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих"; в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета, а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно. При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението; а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.“

(Евр. 9:1-7)


Възлюбени в Господа братя и сестри,


Намираме се в дванадесетата неделя след Петдесетница. Църквата насочва нашето внимание да предпочитаме най-вече и преди всичко Бог. Да се стремим да му служим с чисто сърце, в дух и истина, и да бъдем уверени, че когато го направим, ще получим много повече от онова, което ни е потребно. Църквата днес ни призовава също да почитаме и духовно обграждаме с любов Божията Майка Света Богородица, Която послужи за великата тайна, да стане Майка на Бога. Днес сме на прага на празника Й - Полагане на честния пояс на Пресвета Богородица.

Това е една свещена реликва, която е донесена в Цариград в години на духовен разцвет в църковно-политическо отношение от Йерусалим във Византия, в Цариград. И тъй като това е пояс, който е носен от Божията Майка християните са го почитали, пазили са го и са го имали като една достоверна светиня говореща за живота, съществуването и за това, че Света Богородица – Божията Майка е не измислена, не е някаква особа, която някой някъде е измислил и проповядвал, а че тя е наистина историческа личност. Не само тя но и апостолите, най-вече самият Спасител Господ Иисус Христос, така че в тази дванадесета Неделя почитаме и този малък, скромен, но вдъхновяващ ни Богородичен празник в последния ден на месец август.

Апостолското четиво днес е иззето из посланията на свети апостол Павел до евреите, който пише на евреите с техни думи и слова, с техни примери, та чрез тях от тях да се вдъхновят и да признаят, и да приемат Спасителя Господа Иисуса Христа и от гонители негови, както той беше, да станат негови проповедници, негови благовестници и пример за сърцата на онези, които са около тях, пример който да води към спасение и вечен живот.

Първите слова на това послание, което четем в храмовете днес по време на светата литургия са: „Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище; защото скинията биде стькмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая". А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих"; в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета, а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно. При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението; а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.“

На пръв поглед това четиво е просто едно обяснение, което касае организацията и вътрешния ред на подредба на храма. Но когато ние се задълбочим малко по- духовно, малко по- богословски и особено, когато четем духовна литература и най-вече когато четем църковните химни, песнопения и молитвословия, отправени към Бога по застъпничеството на Света Богородица, ние виждаме, че тя се отъждествява именно във всички тези споменати части на храма – трапезата и хлебното предложение са първата част, която се нарича „Святая“. Света Богородица е родила хлябът на живота. Тя е родила Този, Който се раздава за спасението на човечеството. Тя е носила Този, Който каза: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.“ (Йоан 6:56)

Света Богородица е носила невместимия Бог. Тя се е удостоила сред всички жени да стане Майка на Бога. Тази тайна е велика. Тази тайна е съкровена. И тази тайна я разбират онези, които вярват истински в Бога, и които са смирили себе си и са казали: Да, аз съм немощен, аз съм ограничен. Не знам, не мога да разбера всичко. Тези хора разбират за какво става въпрос, а онези, които са горди, които си мислят, че всичко знаят и могат, на тях колкото и както и да им говориш няма да проумеят, няма да разберат. Защото те в своето самомнение и възвеличаване отпадат от духовното, чистото и святото. Така че светият апостол Павел, говорейки за скинията, говорейки за храма, говорейки за всичко, което има църквата разбира се, църквата се обновява и църквата намира отговор на всички онези неща, които касаят спасителния Божи план за спасението на човешката душа, и в които неща се възвеличава Света Богородица – Божията Майка. Както в Стария завет истукан имаше поставен и се откъсна камък без да го пипа някой, без да го тласка някой и съкруши езическия истукан, така и Света Богородица роди невместимия Бог без намесата на мъж по свръхестествен начин, който съкруши езическото безбожие, който показа пътят, и истината и живота по който трябва ние да вървим и да следваме. За това, почитайки днес празника на Божията Майка, ние се вдъхновяваме и се утвърждаваме в истинско евангелско слово за нея. И за това казахме, че в тези слова Божията Майка се отъждествява, която стана трапеза за вечния, истинския хляб, който е Христос и тази част се нарича „Святая“. Затова и ние към Божията Майка се обръщаме със „Свята Божия Майка“, със „Свята трапеза“, която прие хляба и стана трапеза, чрез която дойде и достигна този хляб до телата и душите на хората.

След това във втората част беше онази, най-великата, която е наречена „Святая святих“. В тази част „“Святая Святих“ беше поставена златната кадилница и обкования от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с манна, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета, а над него Херувими на славата, които осеняваха очистилището. За тия неща няма нужда сега да се говори подробно“ - казва светият апостол, защото е достатъчно да проумее и да разбере човек за какво става въпрос.

Чрез едно такова разбираемо откриване, на онова, което се съдържа в храма ние разбираме и смисъла духовен, който е Света Богородица, която беше удостоена да влезе в Светая Святих, защото там влизаше само първосвещеник. И той влизаше там само тогава, когато беше голям празник, за да покади и след като е принесъл жертва. Първо да очисти себе си, а след това и народа. След като имаше специална подготовка. А Божията Майка беше въведена в Святая Святих без да е първосвещеник, без да има нещо общо. Но тя влезе, защото тя беше избрана от Твореца да стане самата тя Святая Святих, самата тя нейна утроба, да роди най-святото, най-чистото. Да роди Сина Божий, да роди самият Творец. Каква велика благодат се даде, чрез тази жена, на човечеството.

Ние почитаме нашите майки, които са ни родили, които са ни възпитали, уважаваме ги, прекланяме се пред техния труд за нас. И колко повече трябва да бъдем благодарни на Небесната царица Света Богородица за това, че послужи за великата тайна, за такава велика тайна да роди Спасителя, да го носи в нейните обятия и чрез това да се удостои да стане „Святая Святих“. Тя е златната кадилница, която кади и възнася молитва за всеки един човек пред Божия престол, както кадилницата с тамяна, който е сложен, както се издига се възнася молитвата образно показана на хората пред Божия престол, така и Света Богородица се моли пред Божия престол като тази златна кадилница и като дим се издига нейната молитва пред Божия престол.

Ковчега на завета тя съхраняваше в своя ковчег, своите обятия, своите недра завета, новия завет, Спасителя Господа Иисуса Христа. Там беше златната стомна с манна. Тя беше стомната, в която се съхраняваше манната - спасителя Христа, който винаги е яден и никога не изяден, както и четем по време на Светата Литургия, които е и хляб небесен, манна небесна за всяка една човешка душа.

И когато ние сме с Бога, когато Той присъства веществено в нас чрез Светото Причастие тогава по-голяма радост, по-голямо удовлетворение няма. А покаралият жезъл Ааронов от нищото, изсъхналия е също потвърждение, за това, че Божията майка е родила без семенно Спасителя Христа, както може дърво да разцъфти, да разцъфне и да бъде живо, така и Божията Майка, която е облагодатена от Светия Дух, може да роди без намесата на мъж. И чрез това и в това да се покаже Божието величие, че този който е Божий за него няма невъзможни неща и там законите на природата не са валидни, не виреят, напротив те са оборени и те са безсилни.

Всичко това, което говорим свидетелства за величието, споменава за благодатната Божия Майка, за онази, която днес почитаме, нейната свещена реликва, нейният пояс, който беше донесен от Йерусалим в Цариград и който служеше за благословение на християните. Много често ние се бъркаме като мислим, че разни свещени реликви, и им се кланяме и ги обоготворяваме и ги обожаваме. Няма такова нещо. Ние се ползваме благодатно от тях, и когато имаме спомен от наша майка, от баща, от братя и ги пазим и ги тачим. Така се отнасяме и към тези велики светини като благодатно се ползваме от тях за утвърждаване във вярата и за истинска служба на Спасителя не на материята, не на нещото, а това чрез него достигаме Бога, чрез него се облагодатяваме. То ни служи за един трамплин, чрез който облагодатени, да видим, че и хората преди нас са били немощни, и са се спасили, и са се осветили. Че светостта е достъпна за всеки един човек. „При такава направа“ – казва светия апостол Павел – „в първата част на скинията всякога влизат свещеници където е хлябът на предложението да извършат богослужение, а във втората влиза веднъж на година само първосвещеника и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа сторени по незнание“. Това казва отново и не случайно светия апостол като ни дава да разберем, да прозрем, че Света Богородица беше чиста, беше свята, беше наистина най-велика и чиста от всички жени и тя влезе в Святая Святих, както казахме. Поради своята чистота беше въведена там по Божие внушение и по волята на Светия Дух, за да се покаже тя, нейният живот, че трябва да бъде предпочитан, да бъде лансиран в живота на църквата, за да бъде като едно духовно утвърждение какви трябва да бъдем, какво трябва да се стремим да придобиваме в нашия живот.

И най вече, че светостта – отново казваме, е за нас. Защото Света Богородица е човек, беше човек като нас със своите страсти, със своите неволи, със своите страдания, както и ние, така и тя, и много други. Но въпросът е, че с духовността, с това че отдаде целия си живот на Бога и предпочете Него пред всичко, и това го потвърди със своето постоянство, така и ние сме призвани именно такъв живот и поведение да имаме, чрез които да показваме и на нашите близки, приятели и тези, които ще бъдат след нас как трябва да живеят, как трябва да се спасяват и какво отношение трябва да имат към Църква, към Бог, към вяра, към надежда и към любов. Амин.


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 31.08.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 542 – Полагане на честния пояс на Пресветата Владичица наша Богородица.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.