Когато любовта мълчи

Разказ и духовен размисъл по думите на свети Паисий Светогорец

„Отче, как да покажа любовта си?“

„Ако обичаш истински, не е нужно да го показваш.“

В свят, в който всяко чувство се измерва, представя и сравнява, се изгубва тихото присъствие на истинската любов. Любов, която не търси сцена, не жадува похвала, не се саморекламира. Такава любов беше тази, за която говореше свети Паисий Светогорец — любов, която не крещи, а се раздава в тишина.

Един младеж, жадуващ за духовен живот, се изкачи по каменистата пътека към манастира. Душата му бе развълнувана, защото не знаеше как да обича — и как да го покаже. В света бе научен, че любовта трябва да се доказва, да бъде видима. Но старецът, монах с чисто сърце и очи, прозрели вечността, му каза: „Ако обичаш истински, не е нужно да го показваш.“

Тези думи разтърсиха младежа. Не бяха укор, нито укриване. Бяха покана към по-дълбока истина — че любовта, която е от Бога, не се нуждае от театър, защото Сам Бог е любов (1 Йоан 4:8).

От този ден той живя другояче. Без фанфари, без лозунги. Помагаше на хората, молеше се скришно, прощаваше тихо. Животът му стана литургия — не върху олтар от камък, а върху сърцето му.

Христос не „показа“ любовта Си — Той я изживя, като се разпъна за онези, които Го разпъваха. Не доказа Своята жертва, а я предложи без остатък. Свети Силуан Атонски казва: „Да обичаш — значи да понесеш кръста заради ближния си.“

Тази любов е кръстна. Тя боли. Тя прощава, когато няма извинение. Тя обича, когато е предадена. И тя не се обяснява, защото не е за разбиране, а за преживяване.

Когато любовта мълчи, Бог говори. И ако в сърцето ти гори тази тиха обич, знай — не си сам. Ти вървиш по стъпките на светиите.

Любов избирателна или безрезервна?

„Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда?“ (Матей 5:46)

Истинската християнска любов не поставя условия. Тя не пита: „Заслужава ли този човек да го обичам?“ или „Какво ще получа в замяна?“. Такава любов е човешка, плътска, и често егоистична. А любовта по Бога е безрезервна — тя обича не заради нещо, а въпреки всичко.

Избирателната любов е капан. Тя ни кара да градим отношения на симпатии, удобства, възнаграждение. Но Христос ни призова да обичаме дори враговете си. Не защото те ще се променят, а защото ние се променяме, когато обичаме истински.

„Любовта към един, а пренебрежение към друг, не е любов, а състояние на падналата човешка природа.“ — св. Никодим Светогорец.

Безрезервната любов не е чувство — тя е подвиг. Тя приема човека с всичките му несъвършенства, с греховете и болките му, и не го съди. Такава любов изгаря собственото его, за да може другият да живее в мир.

„Ако любовта ти е към избрани, тя е все още в тебе. Ако е към всички – тогава е в Бога.“

Светиите ни учат, че ако искаме да живеем в Бога, трябва да се откажем от себе си — от желанието да контролираме, да отсяваме, да избираме кого да обичаме. Защото Самият Бог „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.“ (Мат. 5:45).

Безрезервната любов е белег на новия човек в Христа. Тя е тежък кръст, но води до Възкресение. Избирателната любов е лека, но не води до вечен живот.

(Разказ и поучение по думите на свети Паисий Светогорец: „Отче, как да покажа любовта си?“  — „Ако обичаш истински, не е нужно да го показваш.“)