4 Неделя на Великия пост - Преп. Йоан Лествичник



„Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,думайки: "наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа". И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието. Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва, та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков”.

(Евр. 6:13-20)


Възлюбени в Господа братя и сестри,

Неделята, в която се намираме днес е Четвърта на Великия пост, посветена на един отец на Църквата, който както тогава през своя земен живот, така и днес подклажда силата на вярата, надеждата и любовта в сърцата на хората в Христа Иисуса нашия Господ, а именно, св. Йоан Лествичник.

Не е известно къде се е родил великият подвижник - преподобни Йоан. Предполага се, че той бил сириец. Подтикван от любов към Бога, той на седемнадесетгодишна възраст се оттеглил в Синайската планина, където бил подстриган за инок. Там живял деветнадесет години под ръководството на благочестив и мъдър старец, като след смъртта му се поселил в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина.

Тук Йоан се предал на постоянна молитва и на пост; проливал сълзи от умиление и съкрушение на сърцето си. Макар от цялата си душа да обикнал самотния и безмълвен живот, той не се отказвал да наставлява тия, които идвали при него за съвет и дори приел при себе си един ученик на име Мойсей. За Мойсей се разказва едно събитие, което доказва как Бог пази верните Си раби.

Веднъж Мойсей бил на работа далеч от килията, а преподобни Йоан се молел у дома си. След молитвата леко задремал и веднага чува, че някой му говори: "Ти спокойно спиш, а ученикът ти се намира в опасност!" Йоан се събудил, но не знаел къде да намери Мойсей и започнал да се моли за него. Привечер Мойсей се върнал и Йоан го запитал не се ли е случило с него нещо лошо. "Едва не бях затиснат при падането на един голям камък – отговорил Мойсей. – Уморен от работа и от слънчевия пек, аз легнах да си почина на сянка до една надвиснала скала. Веднага ме събуди твоят глас, който ме викаше. Бързо станах и в същото време скалата падна." Йоан със сълзи благодарил на Господа, Който му известил за опасността на ученика и чул молитвата му.

След дълги години, прекарани в пустинно място, преподобни Йоан, по молба на синайските иноци, се съгласил да бъде игумен на тяхната обител. Той ръководел братята и ги наставлявал на духовен живот и на монашески подвиг.

Неговият голям духовен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прекрасната му книга "Лествица към рая", в която той наставлява християните как да устремят мисълта си към Бога и по каква духовна "лествица", т.е. Стълба на добродетелта да постигнат християнското съвършенство. По тая книга той е наречен "Лествичник". Той е написал и някои други съчинения, които са събрани в "Книга към пастиря".

Св. Йоан Лествичник починал в 603 година.

Църквата в днешния ден възхвалява неговата памет и подвиг и ни предлага неговия труд „Лествица към рая“, която да ни послужи като пример в нашето духовно извисяване пред Бога и да постигнем истинско разбиране за Свещеното Писание, за Новия Завет, и да открием личността на Спасителя Господ Иисус Христос.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес, е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Евреите. Той пише до евреите. Светият апостол говори на евреите за Спасителя Иисуса Христа, разяснява и им разкрива тайните на древните писания, чиито предвещания са се сбъднали чрез личността на Господа Иисуса Христа. И давайки достоен довод на евреите той казва: „когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, думайки: "наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа". Бог се заклева в Себе Си, че ще благослови този народ да се преумножи и ще стане многоброен и се закле на Авраам, че племето му ще бъде по-многобройно от пясъка морски, че ще бъде баща на много народи. И този род ще наследи не само земните но и вечните блага.

И тъй“ – казва свети апостол Павел – „с дълготърпение Авраам получи обещанието..“. Не случайно се казва с „дълготърпение“, защото Бог не се ограничи във времето, затова и Авраам, очаквайки изпълнението на Божието обещание, се прояви като дълготърпеливият. Защо? Защото беше отдал сърцето си на Бога и имаше вяра и доверие в Бог, и не се поколеба. И огради себе си с дълготърпение. Той очакваше от Бога милост, а Бог му даде чрез неговата вяра обещание. Бог изпълни неговата молитва и го благослови не само с рожба, както знаем от Свещеното Писание, но и с обещанието, че неговият род ще се размножи и преумножи и ще бъде по-многоброен от пясъка морски.

Това е един пример не само за евреите по онова време, а и за нас днес, по примера на Авраам, който беше смирен, кротък, дълготърпелив и силно вярващ, да проявим и ние тези добродетели, за да получим и ние обещание да наследим Царството Небесно и да бъдем в обиталището на Авраама, Исаака и Якова.

„Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва, та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков”.

Свети апостол Павел разкрива на евреите, че всичко, което се говори, е свързано с личността на Иисуса Христа. „Човеците се кълнат в по-горен от себе си” и чрез това турят край на всяко съмнение, вражда, противоречие помежду им. Когато се закълнеш означава, че слагаш край на всяко съмнение. Така и Бог се закле в Себе Си като сложи край на всяко съмнение на човеците и като потвърждение на силната вяра на Авраам, че всеки човек, който следва Бога ще го размножи и преумножи. И не само него, но и неговото потомство. Затова именно в тази духовна тайна ние виждаме това преумножение в лицето на Спасителя Иисуса Христа, Който дойде, пострада и стана Велик, Истинен, Първосвещеник, за да може, принасяйки Сам Себе Си в жертва за греховете на човеците, неговото потомство да се размножи и да наследи не само земята, но и Царството Небесно. Предобразът на Спасителя е Авраам, който беше послушен Богу и който тръгна с доверие по Божия път, без съмнение, и Бог Го благослови и преумножи. Така и Христос тръгна да изпълнява Божията воля. Сам Бог слезе и стана човек. Той ни даде пример със своето, смирение, кротост, с всичко онова, което трябва да украсява и нашия живот днес, и преумножи се Неговото потомство и Неговите наследници така, както беше обещал Бог на Авраам. И се сложи край на всяко съмнение чрез тази клетва и това обещание на Бога, защото човеците се отклоняваха, отклоняват се и ще продължават да се отклоняват от Божия път само тогава, когато изгубят доверието си и забравят за дълготърпението, което трябва да проявяват към всичко, което ги заобикаля. Бог си послужи с клетва, за да покаже, че Той е Прав, Истинен и Постоянен в Своите намерения, за да утихнат всички съмнения и да даде надежда на хората, която да ги стопля в трудните моменти от живота им. Тази надежда е „като непоклатима, яка котва” за душата ни и „влиза най-вътре, зад завесата, където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков”. Той ни разкри Бога. Откри ни рая, който беше заключен. Влезе в този рай като даде възможност на всички онези, които Го последват, които спазват Божиите повели да бъдат наследници и не само, но и да бъдат проводници и на другите Христови последователи за постигане на спасение и наследяването на рая. Първосвещеникът Христос пострада и беше разпънат на кръстното дърво, и стана жертва за греховете на човеците и е без начало и без край подобно на Мелхисидек. Той ни даде, както и Мелхеседек, тялото и кръвта си във вид на хляб и вино, за да може чрез това причестени и съединени с кръвта и тялото Христови да живеем в Него и Той да бъде в нас. Да го приемем по този начин не само духовно, но и визуално, както Мелхиседек прие Авраам заедно с Лот, връщащ се от война. И както в Свещеното писание Мелхиседек е без начало и без край, така и Христос пребъдва във вечността пред Бога – без начало и без край. Нека да приемем и познаем тази тайна и чрез нея да наследим живот вечен! Амин!


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 10.04.16 г.