„Верни са тия думи; и аз желая да потвърдяваш това, та, които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците. А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни. Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си. Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам. Зина законника и Аполоса погрижи се да изпроводиш тъй, че от нищо да нямат нужда. Нека и нашите се приучват да залягат към добри дела за необходимите потреби, та да не бъдат безплодни. Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни обичат по вяра. Благодатта да бъде с всички вас. Амин“.

(Тит. 3:8-15)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

В Четвъртата Неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към видовете хора, които слушат благото слово на Евангелието, както и резултати, и последствия от това. Тя е посветена на светите отци от Седмия Вселенски събор. Трябва да отбележим, че Църквата почита онези, които са работили, които са се грижили, които са отстоявали правата, ценностите, традицията, богословието на Светото Евангелие. Почита тези, които са дали живота си за чистотата на евангелското слово и проповед, онези които са пазили да не бъде помрачено то от различни хулители, изопачители, хора, които гледат на Евангелието не как да го придобият и то да стане част от тях, а как да могат чрез него да владеят множеството и да постигат своите лични цели, и намерения.

Светите отци от Седмия Вселенски събор почитаме днес. Това е съборът, в който се оборва еретическото учение срещу онези, които гонеха и преследваха светите икони и изображения. Срещу онези, които правеха всичко възможно, за да изчезне отворената книга на богопознанието, на познанието, на разбирането за Бога, и онези, които чрез това искаха да посегнат на чистотата на вярата Христова.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес, е свързано именно със светите отци, с тяхната вяра, настроение, проповед. То е иззето из писанията на светия апостол Павел до неговия ученик Тит. И казва светият апостол на Тит: „Верни са тия думи; и аз желая да потвърдяваш това, та, които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците“.

Кои са верни думи? Кои са истинни и истински думи? – Тези, които идват от словото Божие, тези, които четем в Свещеното писание, тези, които пророци, мъченици, страдалци, апостоли проповядваха. И тези думи водят към вечния живот, към Христа, към Спасителя, към Този, Който даде живота си за спасението на човешкия род. Верни са думите, които насочват нашето внимание към нетленното, към вечното, към непреходното. Верни са тези думи, които всеки един от нас, казва светият апостол, трябва да утвърждава в себе си. Тези, които са повярвали в Бога, които вярват в Него, и които са приели тези думи в сърцето си, нека се стремят.

Днес Църквата насочва нашето внимание да разберем, да залягаме към добри дела, към истински духовен живот, към прилежни дела, които са полезни, които са добри за човеците. Ние, когато говорим за духовност, за последователност във вярата, за истинско отношение към Бога, имаме в предвид, че това нещо е важно, добро и полезно за човеците. Църквата говори на хората, това, което им е полезно. Много често това, което ни е полезно, ние го избягваме, защото трудно се придобива, но трябва да знаем, че, което е лесно, и което радва човека тук временно, и малко, то няма да даде добри плодове в бъдещето и най-вече няма да направи човека да бъде истински последовател на Бога. Затова е и казано: „Избирайте по-трудното, защото чрез това ще се утвърдите във вярата, в това да бъдете човеци, в това да бъдете човечни един към друг, за да преуспеете и да бъдете наистина последователи на Бога с дух, и с истина, което е добро, и полезно за човеците.“

Ние трябва да се вдъхновяваме ежедневно да служим на Бога според силите и възможностите си, и затова казва свети апостол Павел на Тит: „А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни. Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си.“

Това, в което всеки един от нас трябва да внимава, е наистина да върви по пътя към Бога, по пътя към спасението адекватно, истински. Изразява се в нещо, което наричаме любов. Трябва да бъде подплатено с любов към Бога и към ближния. От глупави разисквания и от родословия, препирни и разпри върху закона човек трябва да страни, да отбягва. Едно е да мислиш за духовните неща, за закона Господен. Едно е да разсъждаваш върху него, да имаш полза от всичко това и да се научиш наистина, разглеждайки да се обогатяваш, друго е да ползваш закона за придобиване на своите цели и за изтъкване на своята гордост, защото много често дори и да вървим по прав път, и да сме в правата посока, когато с гордост се отнасяме към всички онези, които са до нас, когато с гордост разглеждаме всяко едно писание и закон, тогава ние отпадаме. Тогава ние отстраняваме сами себе си от пътя, по който вървим, колкото и да е истински, и правилен, и праведен. Ние, чрез гордостта, губим посоката, която ще ни изведе към Бога, защото е казано: „Бог на горделиви се противи“. (Яков 4:6)

И това е именно изразяването на противенето, че се отклоняваме от пътя. „А на смирените дава благодат“. (Яков 4:6)

Губим ориентира (благодатта), който ни наставлява да вървим по пътя, водещ към Бога. За това е необходимо всеки един от нас да разглежда всяко едно слово, така, както подобава. А как подобава? Всяко едно нещо не може да се случи без да има причина, първопричина. Ние да разглеждаме първопричината за всяко едно нещо, а не да казваме и да изригваме като вулкан с обиди, с какви ли не квалификации по отношение на човек, на общност, на църква и т. н. Редно е човек да проучи, да разучи и да се вдъхнови от всичко това в мир, любов и единство. Това ни учи Църквата. Не правеше ли това Спасителят? Да точно това правеше. И никъде, никой няма да види в Свещеното писание Христос да обвинява някого за нещо без да проследи първопричината и без от това нещо полза да имат множеството.

„Страни“ – казва – „от еретик“. Кой е еретик? Кой е този, от който трябва да страним? Този, който няма любов в сърцето си. Този, които не преценя и не разглежда нещата в тяхната първопричина. Този, който говори, злослови, осъжда, обвинява. Той е този, от когото ние трябва да бягаме и да страним. Защото днес когато говорим за еретически учения и настроения и т. н. ние забравяме, че корена на всичко това е злобата на човека, липсата на любов, както към Бога, така и към Божието творение, венеца на Божието творение – човека. И вървим, и правим неща, които мислим, че са Божии, че са духовни и много често говорим от името на Бога, без да имаме нищо общо с Него и се превръщаме от думите, от настроенията, от това, че някой ни хвали във вместо духовни, вместо апостоли, проповедници, в хора, които сме се отвратили, развратили и нищо общо с Бога нямаме. Свети апостол Павел не случайно говори, не случайно наставлява да се страни от грешници, от еретици, защото те са били водени и единствено утвърждавани от липсата на любов, от злоба, от ярост и от това, че са вършили всичко само, и единствено за своя полза без да виждат, без да оценят човека до тях, без да виждат всичко онова, което Бог е направил за спасението на човека. Само и единствено са виждали себе си. Такива хора, съветва свети апостол Павел, трябва да бъдат посъветвани „веднъж и дваж“, защото повече не е необходимо, защото такива хора, „такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си“.

Виждаме думите на свети апостол Павел, страни от такива хора, след като си ги посъветвал веднъж и дваж, след като си им показал истината макар и малка, макар и незначителна, според силите си. След като си показал и си сторил това, което е необходимо, страни от тях, като знаеш, че такива хора, такъв човек се е извратил. Той е непоправим и той не подлежи на поправяне. Той не е сгрешил, а греши. Той продължава да греши. Той е потънал в греховността като сам себе си по този начин осъжда.

И когато го направим наистина така по евангелски ще видим, че това е правилното, защото човек иначе загубва и своя духовен мир, и по дяволско внушение той може и сам себе си да озлоби, да притесни, да смути. А мирът, който иде от Бога не трябва по никакъв начин да бъде нарушаван, защото ние служим на Бога и ние знаем, че Той е силен да изправи и да поправи, а не да внушаваме и другото, че ние имаме силата, и властта, и мощта да променим каквото и да било.

Нека и нашите, християните, онези, които са приели вярата, които са разбрали, че са верни думите на благовестието „да залягат“ – казва свети апостол Павел – „към добри дела за необходимите потреби, та да не бъдат безплодни“. Всеки един християнин е призван да има добри дела, да има наистина добър живот и този живот да има достойни плодове. Ние не сме призвани да бъдем ялови. Да бъдем безплодни, а сме призвани да творим, да работим, да се утвърждаваме, обогатяваме в доброто и полезното, и да даваме добри плодове, както ние да ползваме, така и тези, които са около нас. Това ни съветва днес светия апостол Павел чрез посланието си до Тит. С любов, с отговорност, с прозрение той ни учи да бъдем истински в нашия път. Да бъдем истински в нашето познание, да бъдем достойни пред Бога според силите си и възможностите си, за да придобием спасението и вечен живот. Такива бяха и светите отци от Седмия Вселенски събор. Изпълниха думите на Евангелието такива, каквито са. Показаха истината и традицията на Църквата, такава каквато е, за полза на човеците. А това, че има хора, които извращават, изопачават, това е тяхна грижа и те грешат като осъждат себе си. А църквата е тяло Христово и тя знае, че се покорява на Бога във всичко и Бог е Този, Който ръководи, вдъхновява и наставлява. Ние, потребното за нас и от нас е наистина да се приучаваме да залягаме към добри дела, да бъдем добри във всяко едно положение и настроение, и чрез това да дадем добри и изобилни плодове. Амин!

Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 12.10.2014 г.