„А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи. Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса. И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа. Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия. Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светии и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа. Тогаз Варнава отиде в Тарс да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия. Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни. През ония дни слязоха в Антиохия пророци от Йерусалим. И един от тях, по име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цяла вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при кесаря Клавдия. Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея; това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла“.
(Деян. 11:19-30)
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Намираме се в Пета неделя след Пасха, която е определена от Светата Църква като Неделя на Самарянката. В този ден Църквата Христова ни призовава да проумеем едно от най-важните неща в Христовата проповед, а именно любовта. Любовта, която сплотява, едини, съдейства за мир и разбирателство. Любов, която е всеопрощаваща. Любов, даваща шанс и спасение.
Апостолското четиво, което ще разгледаме днес по традиция се изземва от книгата „Деяния на светите апостоли“, написана от свети апостол и евангелист Лука. Днешното четиво ни разказва за ония християни и следовници на Христа, които бяха преследвани и гонени, след като бива убит Стефан. Те „стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото освен на юдеи“.
Тези „ония“ са Христовите последователи, апостолите, светиите, които след възнесението на Господа Иисуса Христа бяха в Йерусалим, където се молеха, проповядваха и учеха народа на пътя на спасението, в името на Спасителя. Тези християни избягаха от Йерусалим и се разпръснаха: едни от тях отидоха във Финикия, други в Кипър, трети в Антиохия след убийството на Стефан – светия архидякон, който пострада за вярата в Христа. Той е първият мъченик за вярата, наречен поради това първомъченик, убит с камъни заради думите, че вижда небесата отворени и Син Божий да стои от дясно на Славата на Отца.
Свети Стефан умира мъченически в 37 г. след Христа. Делата и проповедта му са причина да бъдат нападнати християните. Те, от страх да не бъдат преследвани и гонени, защото някои са били силни, а други не до там, се разпръсват в различни страни. Една част от тях отиват във Финикия – античен гръцки град, който се намира на Средиземно море, на предела между Ливан и Сирия. Както знаем от Светото писание Финикийците са наследници на Ханаанците. Друга част от християните заминават за Кипър – остров, който приема и побира много от тях и създават една от най - древните Църкви - Кипърската. Християните, които заминали за Кипър, Антиохия и Финикия започнали да проповядват Словото само и единствено на юдеи, на богоизбраните, защото такава е била и първата традиция на Църквата – да се проповядва първо на евреите. И това не е случайно. Христос сам каза: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат, а сега нямат извинение за греховете си.“ Затова и Църквата насочва своята проповед първо към евреите. А след гоненията и преследванията на християните апостолите вземат решение със съдействието на свети апостол Павел, да се проповядва и на езичниците, онези, които вярват в различни божества, а не в единия истински Бог. Те са могли да приемат Христовото Евангелие, християнското кръщение без да бъдат обрязвани. Имало е и други, които са учели, че за да станеш християнин първо трябва да приемеш Мойсеевия закон, т. е. да се обрежеш и след това да се кръстиш. Но на апостолския събор се взема решението, че като знак за приемането на Христа, тези, които са повярвали в Него и са Го приели в сърцето си, е необходимо само да бъдат кръстени в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Тези събития се случват 30 г. след мъченическата смърт на Св. първомъченик и архидякон Стефан. Апостолите проповядват сред евреите и както казва Светото писание: „Имаше някои от тях киприяни и киринейци, които като влязоха в Антиохия говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса.“
Виждаме, че в Антиохия влизат киприяни и киринейци. Киприяните са проповедници, които идват от Кипър, а киринейците идват от град Кириния, който също се намира в Кипър. Християните, които избягали в Кипър в последствие започват да проповядват и на елините. До този момент проповедите на християните са били отправени само към юдеите. След решението, което се взима на апостолския събор християните насочват своите проповеди и към елините. На тях апостолите от Кириния започнаха да проповядват и да ги учат на Господа Иисуса Христа, да им благовестят Словото Божие. „И ръката Господня беше с тях“ – ни казва Светото писание – „та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа.“
Виждаме, че Господ помагаше на апостолите, на своите ученици и им съдействаше в това щото голямо множество народ да повярват и да се кръстят, да се обърнат към Господа. Апостолите проповядваха не в свое име, а в името на Христа. Те всички бяха Христови и Словото Божие се разпространяваше и повярвалите се множаха. Те бяха призовавани към Иисуса Христа и Господ Иисус Христос им благовестеше, чрез устата на апостолите вестта за единството, за мира, любовта, милосърдието и жертвоготовността. „Дойде слух за това до Йерусалимската Църква и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия“ и да разбере какво се случва там. „Той като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа“. Варнава „беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра“.
Апостолите, които остават в Йерусалим – светия град, дочувайки, че в Антиохия има много християни, много хора, които с гордост възхваляват, възвеличават и проповядват Иисуса Христа, решават да изпратят един от апостолите – Варнава, за да провери какво се случва, защото до този момент те са проповядвали само на юдеи. Когато Варнава отива и вижда Божията благодат, и че Бог благоволи към народа и приема всички в Своите обятия, той се изпълни с голяма радост и започва да говори с искрено сърце и на повярвалите, и на проповядващите да пребъдват в Господа и да не изоставят Иисуса Христа, защото Той е Онзи, Който дарява спасение и вечен живот.
И поради това, че: „той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра“ – както ни казва Писанието, апостол Варнава не осъди онези, които проповядваха на езичниците, а се възрадва и уважи труда на тези, които работеха в Името на Господа. Той беше добър човек и изпълнен с Дух Светий, защото вярата му беше голяма.
„И доста народ се присъедини към Господа. Тогаз Варнава отиде в Тарс да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия. Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бяха наречени християни“.
Кой е Савел, когото Варнава търси в Тарс? Това е бъдещият апостол, който прие името Павел, след като прогледна духовно и видя, и с телесните си очи светлината, беше кръстен и се беше заклел да проповядва Господа Иисуса Христа. Християните от Антиохия бяха един пример за жертвоготовност, вяра, състрадание, милосърдие и единство. И Варнава доведе Савел, бъдещият апостол Павел в Антиохия, за да се утвърди той във вярата. И там, както ни казва Писанието, те цяла година се събираха в църква и поучаваха народа, и благовестяха Словото Божие. Именно в Антиохия, тези древни християнски предели, учениците на апостолите се нарекоха християни – по името на Христа Бога, Който дойде да спаси човешкия род от греха и падението. Спасителят дойде в човешки образ, за да възвиши човешката плът и да я обожестви.
Дивни неща се случвали по времето когато са живели и проповядвали светите апостоли. Дивно е да виждаш как хората са се отричат от суетата, от падението и са тръгват по пътя на истината, по пътя към Христа Бога, към Светата Единосъщна и Неразделна Троица – Отец, Син и Свети Дух. Проповедта на апостолите беше велика.
„През ония дни слязоха в Антиохия пророци от Йерусалим“ – ни свидетелства Писанието и проповедите на апостолите прикрепваха много народ към Църквата. Вестта за случващото се в Антиохия достигна до Йерусалим и много хора искаха да отидат и да видят това, което се случва там. Сред пророците, които отиват е и Агаф, който „предвести чрез Духа, че по цялата вселена ще бъде голям глад“. Това негово пророчество се сбъдва по времето на кесаря Клавдий.
Светите ученици бяха богопомазани и проводници на Божията воля. Те се превърнаха в ангели в плът, проводници на волята на Всевишния. И пророчествата им наистина се сбъдват. Доказателство за това, е че по времето на кесаря Клавдий наистина настава глад по цялата земя, както ни говори Писанието. Това е исторически факт, който свидетелства за верността на пророчеството на Агаф.
„Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Юдея; и това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла“.
Събирайки помощи Християните от Антиохия, проявяват своето състрадание и любов към събратята си в Юдея. Това е първата масова социална дейност и подкрепа проявена от християните в Антиохия, които засвидетелстват своята любов към събратята си.
Целият текст на посланието ни вдъхновява с примера на апостолите. Нека да го последваме, да им подражаваме и благовестим Словото Божие, защото то е за всички, не само за определен кръг от хора, както се смяташе първоначално. Бог благослови делото на апостолите, които дръзнаха да проповядват на елините. Те станаха за пример,
Разцветът на Антиохийската църква става пример за всички християнски общини чрез живота и проповедите на апостолите, които утвърждаваха Духа Христов.
Нека вдъхновени от този пример да благовестим и разпространяваме Словото Божие, да пребъдваме, както апостолите, в проповед, да постоянстваме в евангелското слово и в нужда да помагаме и съдействаме безрезервно на онези: страдащите, боледуващите, нуждаещите се от подкрепа, и с постиженията си да славим Името Христово Амин!
Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 10.05.2015 г.
*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., с. 34