Танцуващият монах*

Обичах пред манастира да почивам,

да съзерцавам с притаен и топъл дъх,

монасите - старите и младите иноци,

как шетат и молят се ведно.

Така усладен мислех, че умирам,

там, пред Бога с молитвен вопъл, сух,

горях като запалена свещ, и потоци:

радост, мир, любов усещах наедно.

Мислех: няма картина на света, такава,

която на небето цял да ме пренесе самичък,

и съпричастен тя да ме направи

на тайните съзерцавани от векове.

Но изведнъж погледът ми подарява

гледка странна, удивителна, монах - мъничък,

който играеше все едно припкави балади,

ходеше, подскачаше като пчела по цветове.

Зачудих се, но не попитах тоз пустинник,

що по пътя свой така снове засмян, съсредоточен,

а минах без да види, че го следвам,

зад него, с почуда и любопитство устремен.

Не беше стъпката му по балади, а закрилник,

на мравки, буболечки, гадини и твари в плен,

пазеше да не ги нагази, с думи: пречкам

се пред вас като негоден и заслепен.

Така ме Бог научи - откри ми истински светец,

който пред мен застана без да иска, да тръби…

- картина щедра и неземна, живителен мехлем,

че вярата е жива, а също красива, и че е тя за мен.

*Посвещава се на човека, който на мравката правеше път - Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит. Три месеца от блажената му кончина.

+Б.еп.П.

07.04.2024 г.