На 10 април, в навечерието на Велики вторник, за пореден път в столичния катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ бе отслужено съборно „Последованието на Жениха“.
Вечерното последование бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, с когото съслужиха свещеник Никола Чочев от храмовото духовенство, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.
"Ето, Женихът идва в полунощ и е блажен онзи слуга, когото Той намери да будува; а недостоен пък е онзи, когото Той намери да дреме. Така че внимавай, душо моя, не се отдавай на сън, за да не бъдеш предадена на смърт и да бъдеш заключена извън Царството (небесно). Но стани и извикай: свят, свят, свят си, Боже наш, по молитвите на Богородица помилвай ни!” – пее Църквата за втора поредна вечер и напомня на християните да бъдат духовно бдителни, за да си спасят душите.
Молитвено участие в богослужението взеха архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Николай Георгиев, председател на храма, както и свещенослужители от храмовото духовенство. Вълнуващите покайни песнопения на певницата бяха изпълнени от свещеници и църковни певци, ръководени от д-р Стоян Малинов.
В този ден се чете притчата за десетте девици (Мат. 25:1-13). В нея се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, като вторите не се погрижили за маслото в светилниците си и те угаснали точно когато трябвало да посрещнат младоженеца. Светилниците в тази притча символизират телата, маслото (елей) – милостта (идва от гр. ез. „милост“), а младоженецът – Господ Иисус Христос.
С траурна тържественост бе изнесена от светия олтар иконата на Страдащия Христос. Пред Честния образ на Жениха трикратно се поклониха първо духовниците, а после и миряните. В края на последованието епископ Поликарп благослови вярващите, дошли да влязат в съборна молитва към Бога, а те укрепени в духовна ревност се отправиха към домовете си, за да преживеят в бодрост и бдителност най-дългата и тъжна седмица през годината.
Текст и снимки: Весела Игнатова