На 13 декември с благоговение и тъга отбелязваме девет месеца от блажената кончина на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит – един светилник на православната вяра, оставил неизличима диря в историята на Българската православна църква.
Роден на 15 октомври 1945 г. в София, със светското име Симеон Димитров, патриарх Неофит още от ранни години се отличава със стремежа си към духовното. Израснал в благочестиво семейство, той поема своя път към монашеството с твърдост и молитвена отдаденост. Завършва Софийската духовна семинария, а след това и Московската духовна академия, където придобива богословска дълбочина и любов към литургичната традиция.
През годините неговото служение преминава през различни степени – от преподавател и диригент на Софийската духовна академия, до ректор, а впоследствие митрополит на Русе. Той беше не само учен, но и ревностен молитвеник, отдаден на делото на Църквата и на народа.
През 2013 г. Негово Светейшество бе избран за Български патриарх. Този избор донесе утеха и надежда на православните християни. Патриарх Неофит бе пастир с дълбока мъдрост и изключителна кротост, който излъчваше смирение и благост. Словата му винаги носеха топлина и утеха, независимо дали се обръщаше към вярващите в трудни времена или споделяше радостта на празничните дни.
По време на своето служение той бе застъпник за мира и единството както в Българската православна църква, така и в обществото. В дни на изпитания и разделения, неговото присъствие беше символ на духовна стабилност. Неговата молитва обхващаше всички – от най-високопоставения до най-скромния човек, като въплъщаваше Христовата любов към всички хора.
Особено трогателно бе отношението му към младежта. За него младите хора бяха надеждата на Църквата и бъдещето на нацията. С особено усърдие той ги насърчаваше към добродетелност, вяра и честност, вярвайки, че чрез тях ще се укрепи духът на българския народ.
Днес, девет месеца след неговото преминаване в небесните селения, споменът за него остава жив. Помним го като човек на мира, смирението и молитвата. Липсата му е осезаема, но в същото време неговият пример и духовното му наследство продължават да вдъхновяват.
В този ден, когато молитвено си спомняме за Негово Светейшество, нека отворим сърцата си за Бога, така както той ни учеше – със смирение, любов и искрена вяра. Нека да се помолим Господ да упокои душата му в селенията на праведните и да ни вдъхновява чрез делото му.
Вечна и блажена да бъде паметта на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит!
***
В памет на Патриарх Неофит
Тих глас, но мощен с обич и молитва,
сърце, което всекиго зове,
духовен пастир, крепост на надежда,
в теб виждахме на Бога светло небе.
Смирен във думите, велик в делата,
пътеводител в бурен земен свят,
с любов изцели болката в душите,
за всеки беше тихият и благ.
Кротък, но твърд, вярата пазеше,
като стълб на Църквата стоя,
в тежки дни ни учеше на единство,
с примера си – пътя ни благослови.
Сега небесен звън те обгръща,
в рая литургията звучи,
а тук в сърцата, в спомена ни вечен,
свети молитва с тихите лъчи.
Вечна ти памет, свети пастирю верен,
в молитви ние тебе ще зовем,
помни ни, и
пред Божия престол поменавай ни нас.
13.12.2024 г.
Пловдив
+Б.еп.П.