„“Боже Мой, защо си Ме оставил?“ – Христовият вик на Кръста и месианската тайна на Псалом 21“

„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“

Христос като изпълнение на Псалом 21 и тайната на „червея“ в месианската символика*

Сред най-дълбоките и най-тайнствени думи, произнесени от Господ Иисус Христос на Кръста, са думите: „А около деветия час Иисус извика с висок глас: Илѝ! Илѝ! лама̀ савахтанѝ? сиреч: Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?“ — Мат. 27:46

За външния наблюдател тези думи могат да прозвучат като вопъл на отчаяние. Но Църквата винаги е разбирала, че тук Христос не изразява безнадеждност, нито действително богооставеност в онтологичен смисъл — защото Синът никога не може да бъде отделен от Отца в Своята Божествена природа.

Тези думи са съзнателно произнесено начало на Псалом 21 (по еврейската номерация Псалом 22) — един от най-ярките месиански псалми в целия Стар Завет.

В древноюдейската традиция често цитирането на първите думи от даден текст е било начин да се насочи вниманието към целия текст. Подобно на това как днес бихме казали заглавието на произведение, така и Христос, произнасяйки началото на псалома, насочва стоящите при Кръста към целия псалом като пророческо свидетелство за Неговите страдания.

И действително, Псалом 21 удивително описва Разпятието векове преди неговото историческо осъществяване: „Прободоха ръцете Ми и нозете Ми“ (Пс. 21:17) „Поделят дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлят жребий“ (Пс. 21:19).

Но сред тези пророчески слова се намира и един особено загадъчен стих: „Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа“ — Пс. 21:7.

Думата, употребена в еврейския текст за „червей“, е תּוֹלָעַת (tola / tola‘ath).

Тя не означава просто обикновен червей, а е свързана с особен вид насекомо/червей, използвано в древността за добиване на яркочервено багрило — прочутия пурпурно-червен или ален цвят, използван в царски и свещени тъкани.

Древните наблюдавали, че това същество, когато дойде време да роди потомството си, се прикрепя към дърво или дървесна повърхност, след което тялото му се разкъсва и от него изтича червена течност, която оцветява както самото тяло, така и потомството му. След смъртта му останките постепенно изсъхват, стават бели и падат като прах.

Макар да не бива да изграждаме догматика върху естественонаучни аналогии, християнската духовна традиция вижда в този образ дълбока символична типология, насочваща към Кръста Христов: Христос е прикован на дървото на Кръста; от Неговото пречисто тяло изтича кръв за живота на света; чрез Неговата смърт се раждат за нов живот чедата на Църквата; чрез Неговата кръв човешкият грях се очиства и става бял като сняг.

Така пророческите думи „Аз съм червей, а не човек“ не говорят просто за унижение, но и за саможертвено изливане на живота за спасението на другите.

В този контекст придобиват особена сила и думите на пророк Исаия: „Да бъдат греховете ви и като багрено — като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур — като вълна ще избеля“ — Ис. 1:18.

Грехът е багрен в червено — в кървавата вина на падението.

Но именно чрез червената Кръв на Разпнатия Спасител това багрено се преобразява в белота.

Парадоксът на спасението е велик: чрез Кръвта идва очистването. Чрез смъртта идва животът. Чрез унижението идва слава. Чрез Кръста идва Възкресението.

Когато Христос казва на Кръста: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“, Той не изповядва отчаяние, а открива: че е обещаният в Писанията Месия; че Псалом 21 се изпълнява в Него; че доброволно влиза в пълната дълбочина на човешкото страдание; че приема върху Себе Си цялата трагедия на падналото човечество.

Той става „червей, а не човек“ — не защото губи Своето достойнство, а защото приема крайното унижение на страдащия Раб Господен.

Св. апостол Павел пише: „Смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна“ — Фил. 2:8.

Псалом 21 не е просто плач на страдащ праведник. Той е пророческо откровение за Голгота.

А загадъчният образ на „тола“ — червеят на червеното багрило — се превръща в удивителен символ на Христос: унизен, разпнат, проливащ кръв, умиращ, за да живеят други, очистващ чрез Своята жертва света от греха.

Така в страданието на Кръста вече е скрита славата на Възкресението.

Защото Онзи, Който бе „презрение у народа“, стана Спасител на света.

Онзи, Който бе „като червей, а не човек“, стана Новият Адам, въздигащ падналото човечество.

Онзи, Чиято Кръв обагри Кръста, направи така, че греховете ни, макар и „червени като пурпур“, да станат „бели като вълна“.

*Разработих тази тема, защо видях в социалните мрежи една интересна публикация, която ме накара да се размисля върху този момент от четивата на Страстната седмица. Много пъти четем нещо механично, което и да сме го учили, не ни е направило впечатление, както сега, когато богослужебно го живеем и търсим отговори. Интересното е, че много пъти на богословието тези факти не са им известни, както да кажем за обикновения – редови вярващ християнин. Това показва, че всяко нещо има своя смисъл и разкрива последователност, връзка, цел и завършек.