СИМВОЛЪТ НА ВЯРАТА – ДОГМАТ ИЛИ КАНОН?

Често днес се водят разговори относно думите от Символа на вярата: „В едната, света, вселенска и апостолска Църква“ или „В едната, света, съборна и апостолска Църква“.

Преди всичко трябва ясно да се подчертае, че Символът на вярата не е канон, а догматическо изповедание на православната вяра. Той е утвърден от Първия и Втория вселенски събор и представлява съкровено и задължително изразяване на вярата на Църквата.

Каноните уреждат църковния ред, дисциплината и административния живот на Църквата. Те имат огромно значение, но принадлежат към областта на църковното управление. Догматите, напротив, принадлежат към областта на вярата и спасението. Те не са човешки правила, а словесно изразяване на Божественото откровение.

Затова не е безразлично как разбираме четвъртото свойство на Църквата (ние изповядваме четири догматически свойства на Църквата: една; света; вселенска; апостолска.)

В гръцкия текст на Символа на вярата четем: «Εἰς Μίαν, Ἁγίαν, Καθολικήν καὶ Ἀποστολικήν Ἐκκλησίαν».

Думата „Καθολική“ означава всеобща, всеобхватна, пълна, универсална. Тя свидетелства, че Църквата Христова е предназначена за всички хора, за всички народи и за всички времена. В нея няма национални, етнически или географски граници. Тя е една и съща от край до край на земята. Църквата е съборна по своя живот, но е вселенска по своето битие.

Именно този смисъл в продължение на дълги години българската църковна традиция е предавала с думата „вселенска“.

Когато днес се използва думата „съборна“, често се забравя, че в съвременния български език тя се свързва предимно със съборите и със съборното управление на Църквата. Това е важен каноничен принцип, но не изчерпва съдържанието на гръцкото „Καθολική“.

Съборността е начинът, по който Църквата осъществява своя живот и управление. Вселенскостта е свойство на самата Църква като Тяло Христово, обхващащо цялото човечество.

Следователно вселенскостта принадлежи към догматическото учение за Църквата, докато съборността принадлежи към каноничното устройство и начина на функциониране на църковния организъм.

Затова, когато изповядваме Символа на вярата, ние не говорим за административния модел на Църквата, а за нейната спасителна и универсална мисия. Изповядваме, че Христовата Църква е една, света, вселенска и апостолска – отворена за всички народи, всички времена и всички човеци, които търсят спасението в Господа Иисуса Христа.

Това не е въпрос на предпочитание или терминологичен вкус, а въпрос на правилно разбиране на съдържанието на православната вяра.

Особено важно свидетелство за разбирането на думата „καθολική“ намираме още в най-древната църковна писменост.

Свети Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски и ученик на свети апостол Йоан Богослов, пише около 107 година след Христа в своето Послание до Смирненци:

«Ὅπου ἂν φανῇ ὁ ἐπίσκοπος, ἐκεῖ τὸ πλῆθος ἔστω· ὥσπερ ὅπου ἂν ᾖ Ἰησοῦς Χριστός, ἐκεῖ ἡ καθολικὴ Ἐκκλησία.»

„Където е епископът, там нека бъде и народът; както където е Иисус Христос, там е и Вселенската Църква.“

Това е първото известно в историята писмено свидетелство за употребата на израза „καθολικὴ Ἐκκλησία“ – „Вселенска Църква“.

Заслужава внимание обстоятелството, че това свидетелство е дадено почти два века преди Първия вселенски събор в Никея (325 г.) и още по-рано от окончателното утвърждаване на Никео-Цариградския символ на вярата (381 г.).

Следователно думата „καθολική“ не може първоначално да означава съборност в смисъл на управление чрез събори или съвещателни органи, защото такива вселенски събори по онова време още не съществуват.

За свети Игнатий Богоносец „καθολική“ означава Църквата в нейната пълнота и всеобщност – Църквата, която съдържа цялата истина на Христовото откровение, която обхваща всички народи и времена и която навсякъде е една и съща, защото навсякъде пребъдва един и същ Христос.

Ето защо първоначалният и най-древен църковен смисъл на термина „καθολική“ е преди всичко догматичен и еклисиологичен, а не административен или каноничен.

Съборността е безспорно съществен белег на църковния живот и управление, но тя не изчерпва съдържанието на понятието „καθολική“. Вселенскостта изразява всеобщия характер на спасението в Христос, а съборността изразява начина, по който Църквата осъществява своето управление и свидетелство в историята.

Затова, когато изповядваме Символа на вярата, ние свидетелстваме не толкова за устройството на Църквата, колкото за нейното вселенско предназначение: да бъде дом на спасението за всички хора, „от изток и запад, и север и юг“ (Лука 13:29), събрани в едното Тяло Христово.