Погледът към Христос

В едно малко градче, сред тишината на утринния звън на камбаните, живееше жена на име Елена. Тя беше ревностна християнка, която от години посещаваше храма, но напоследък сърцето ѝ бе натежало.

Една неделна утрин, след службата, тя отиде при свещеника с решителен поглед.

— Отче, повече няма да идвам на църква! — заяви тя.

Свещеникът я погледна спокойно.

— Защо, чедо мое? Какво се е случило?

— Защото хората в църквата не са това, което трябва да бъдат. Едни си пишат на телефоните по време на служба, други спят, трети обсъждат околните, а някои ме гледат с лоши помисли… Чувствам се неудобно и разочаровано.

Свещеникът помълча за миг и после каза:

— Преди да вземеш това решение, изпълни една моя молба. Вземи тази чаша, пълна догоре с вода, и обиколи два пъти храма, без да разлееш нито капка.

Елена прие задачата и внимателно тръгна, внимавайки във всяка стъпка. Гледаше само чашата, държеше я с двете ръце и пристъпваше бавно.

След като завърши втората обиколка, върна се при свещеника.

— Отче, изпълних това, което ми каза.

— Разля ли вода?

— Не, нито капка.

— А забеляза ли някой да си гледа в телефона?

— Не…

— А някой, който говореше за другите?

— Не.

— Видя ли някой да те наблюдава с осъдителен поглед?

Мария поклати глава.

— Бях толкова съсредоточена върху чашата, че не можех да гледам настрани.

Свещеникът се усмихна и каза:

— Виждаш ли, чедо мое, така трябва да бъде и твоята вяра. Когато влизаш в храма, не трябва да гледаш кой какво прави, а да се съсредоточиш върху Христос. Той е причината да си тук. Той е този, когото следваме. Спасителят не каза: „Гледайте другите християни“, а изрече благословения призив „Вървете след Мене“.

Елена почувства как сърцето ѝ омеква. Осъзна, че досега е търсела несъвършенства в хората, вместо да насочи погледа си към Бога.

От този ден нататък, тя влизаше в храма със смирение и молитва, без да се разсейва от другите. Защото разбра, че не хората, а Христос е светлината, която трябва да следва.

10.03.2025 г.

гр. Пловдив