Да не злословим, за да не се срамуваме

Често ли злословим? Казваме ли думи, които раняват, осъждат или унижават ближния ни? Може би си мислим, че нашите думи остават без последствие, че са леки като вятъра и никой няма да ги чуе. Но Господ ни предупреждава: „Рожби ехиднини! Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.“ (Мат. 12:34-35)

Ако днес говорим лошо за някого зад гърба му, нека си представим, че утре ще застанем очи в очи с този, когото сме хулили. Дали няма да потънем в земята от срам? Дали няма да осъзнаем колко тежко е злото, което сме сторили с езика си?

Светото Писание многократно ни учи колко важни са думите: „От плода на устата на човека се пълни коремът му; от произведението на устата си той се насища.“ (Притч. 18:21)

Едно казано в гняв слово може да нарани дълбоко, да разруши приятелство, да създаде омраза. И обратното – добра дума, казана с любов, може да утеши, да изцели, да донесе мир.

Светите отци ни съветват: „По-добре да мълчиш, отколкото да говориш лошо.“ Св. Йоан Лествичник казва: „Злословието е дъщеря на ненавистта.“ А св. Василий Велики учи: „По-добре да си глух, отколкото да слушаш клевети и злословие.“

Представи си, че някой говори за теб така, както ти говориш за другите. Как би се почувствал? Щеше ли да изпиташ болка, обида, унижение? Господ Иисус Христос ни е дал златното правило: „Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям.“ (Мат. 7:12)

Ако не искаме да бъдем злословени, ако не искаме да страдаме от клевети и осъждане, нека първо сами спрем да злословим.

Злословието не е просто лош навик – то е грях. Св. ап. Яков ни напомня: „Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия.“ (Як. 4:11)

Затова, когато сме изкушени да кажем лоша дума за някого, нека си спомним, че Бог чува всичко. Нашите думи няма да останат скрити – нито от човеците, нито от Бога.

Молитва за смирение – когато почувстваме желание да осъдим или злословим, нека кажем в сърцето си: „Господи, помогни ми да не говоря лошо, а да обичам ближния си.“

Пост и въздържание не само от храна, но и от лоши думи – ако можем да се въздържаме от храна, нека се въздържаме и от осъждане.

Да се поставяме на мястото на другите – преди да кажем нещо за някого, нека си представим, че сме на негово място.

Разговор с любов – ако трябва да кажем нещо на ближния си, нека е с любов и за негово добро, а не за да го унижим.

Нека да запечатаме в сърцата си думите на Спасителя: „И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.“ (Мат. 12:36)

Затова, преди да изговорим нещо за някого, нека се запитаме: Ще се срамувам ли от тези думи, ако утре застана пред този човек? Или, още по-важно – ако застана пред Бога?

Нека Бог ни дари смирение, мълчание и любов, за да бъдат нашите думи извор на живот, а не на рани.

07.03.2025 г.

гр. Пловдив