Един монах от тежестта на преживяното в отношенията си с братята и човеците, възкликнал с жалост към своя духовен отец: „Отче, откраднаха ни доверието!“.
Той стигнал до това убеждение, защото през целия си монашески живот бил с пълно и безрезервно доверие, както към своите братя монаси, така и към поклонниците на светата обител. Но за жалост получавал само и единствено предателство, злепоставяне и хули. Това го накарало да си мисли, че доверието присъщо на човека, но особено на вярващата душа му е откраднато, защото вместо да се радва на плодовете на доверието, за жалост страда от това. Мислил си, че не може да има доверие към никого. Няма свой, няма чужд.
Старецът, които винаги се стараел да даде добър съвет, му отговорил и казал: Синко, така е, откраднаха ни доверието. Вместо доверие, получаваме разобличение, омраза, нападки и хули, а и се сблъскваме с човешката злоба… Така е! Знаеш ли, обаче!? Какво е присъщо на змията!? – да хапе и жили, дори когато и помагаш. А онова, което е присъщо на човека, особено вярващият в Бога!? - да прощава!
И така, ти изпълни своето звание, бъди с доверие, с прошка, с вяра и най-вече с любов към всички, останалото Бог ще си подреди. Тогава ще видиш, че ти се учиш и възпитаваш каква да бъде мярката във всичко, особено в доверието, а и ще отсяваш плявата от зърното. Всяко нещо, което преживяваме и ни се струва, че сме в безизходица, ни дава шанс да израстем, особено в отношенията си към хората. По този начин ще видим и ще обърнем внимание и на още един момент, който много често подминаваме, а именно, че Бог ни променя, а не ние с нашите сили променяме себе си и хората – това е дело Божие.
Когато помислиш, че доверието ти е откраднато, спомни си Спасителя на Кръста и ще видиш, че въпреки всичко доверието е там и виси на Кръста – Христос. Той е нашето доверие и нашата утеха, всичко друго е от човеци за човеци и от човешка изгода за човешка изгода. Него никой не може да ни открадне. Той да е в нашето сърце, в нашите мисли, в нашето естество. Когато Той е нашето доверие, тогава притежаваме богатство, което никой не може да ни отнеме и никой не може да ни отлъчи от Христа.
Бъди мъдър и не унивай, защото доверието се краде за бездуховните, а за духовните е ценна придобивка.
Синко, бъди търпелив и мъдър! Доверявай се, нека никога не изчезва доверието от сърцето ти, но бъди мъдър и разумен и разпознавай делата на мрака и делата на светлината.
Бог да ти даде да разбираш!
Духовният син се поклони на стареца, целуна десница и си отиде с мир.
Из Духовен пътеводител.
Comments