top of page

Суета на суетите



Ако в този момент открехнехме надгробната плоча на един добре поддържан гроб и някой оттам можеше да ни заговори, първата дума, която щеше да изрече, би била: „Суета“.


И би казал:


„Човече, спри за миг и обърни внимание и на мен!

Ще ти дам съвети, които са добри за теб.“

 

Виждаш ме – оголена кост, без нищо останало от мен,

и си казваш, че никога не съм бил нищо, без да ми отдадеш значение.

 

Но някога, в моите години, имах красота,

ходех гордо, наперен като разпътен петел.

 

Имах и слава, мъдростта на Сократ,

силата на Херакъл, а името ми бе известно в много страни.

 

Имах коси като коприна и бузи като ябълки,

вежди, които рядко се намираха – като листата на маслиново дърво.

 

Имах сърце на лъв и ръце като желязо,

неуморни крака и мраморни гърди.

 

Езикът ми бе сладък като на славей, очите ми – големи и черни,

и някои казваха, че имам всичко.

 

Затова се радвах много, че съм светилникът на земята,

и с ума си смятах, че смъртта не съществува.

 

Но кога не разбрах – годините минаха,

и младостта ми изчезна като снега пред дома.

 

Пиршествата и всички радости изчезнаха като вятър,

а целият ми живот ми се стори като един-единствен ден.

 

Когато усетих старостта, си спомних миналото,

и ми се стори странно, че косата ми е побеляла.

 

Светлината в очите ми намалява, отслабва,

а умът ми не иска да повярва, че остарявам.

 

Краката ми отслабнаха, ръцете ми вече не се движат,

зъбите ми изгниха и те самите се оплакват.

 

Разбрах, че смъртта е близо, че скоро ще си отида,

и тогава с плач и болка извиках:

 

„Кой магьосник може да ми върне живота?

Кой лекар да потърся?

Кой може да надвие смъртта?“

 

Ще му дам имения, колкото поиска,

стига да счупи меча и стрелите на смъртта.

 

Но никой не ми отговори, никой не ми каза,

че може да ме избави от смъртта или да ми върне младостта.

 

И тъй, в един априлски ден, без да очаквам,

някой почука на вратата ми с ужасяваща сила.

 

Беше висок и цял в черно. Извиках, но какво можех да направя?

А с глас, който разтърсваше, ми каза: „Стани!“

 

Разкъса ми вътрешностите и взе душата ми,

и веднага с тях изчезнаха богатствата ми и дрехите ми.

 

А сега – къде са земите ми и дворците ми?

Къде са румените ми бузи, езикът и очите ми?

 

Червеите изядоха тялото ми, красотата ми, самото ми съществуване,

защото бях създаден от кал – и на кал се превърнах отново.

 

Приятелите и роднините ми – не искам да ме оплакват,

искам само свещ и панихида – и да кажат: „Господи, прости го!“

 

Защото, човече, както ме виждаш сега, и ти ще станеш такъв.

Затова в този временен живот не казвай: „Ще натрупам богатства.“

 

Не казвай: „Когато остарея, ще правя добрини,

тогава ще ходя на църква и ще давам милостиня.“

 

Смъртта е ненаситна – не дава отсрочки,

няма приятели за радост, няма изключения.

 

Отнася майки от децата им, грабва весели младежи,

отнема новородени от люлката и красиви девойки.

 

Мисли за смъртта седем пъти на час,

защото е имало и други преди теб – но вече ги няма.

 

Във всяка твоя стъпка внимавай за примките на Сатаната –

не наранявай сираци, не обиждай вдовици.

 

Пази Божиите закони без изменение,

спазвай заповедите на Моисей и Новия Завет.

 

Не работи в неделя и на празниците на светците,

дръж душата си чиста и живота си непорочен.

 

Не гледай с похот, не хули Божието име,

отхвърли силата на дявола.

 

Греховете на деня – още преди да залезе слънцето,

стреми се да ги очистиш пред Бога.

 

Милостинята, молитвата, любовта и постът –

те ще спасят душата ти, не ги подценявай.

 

Обичай ближния си, никога не върши зло,

защото рано или късно ще угаснеш, ще умреш.

 

И сега, читателю мой, какво мислиш да направиш?

Запомни думите, които ти казах,

защото там, където си ти сега, бях и аз –

а тук, където съм аз, ще дойдеш и ти.

 

Неизвестен автор. Превод от гръцки.

17.01.2025 г.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АБОНАМЕНТ

© 2019 - 2024 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.

bottom of page