Бялата страница на Божия промисъл

Всяка сутрин, още преди слънцето да докосне земята със златната си светлина, отец Алексий ставаше, прекръстваше се и шептеше: "Господи, както Ти искаш, така да бъде. Каквото Ти решиш, това да напишеш в живота ми."

Беше свикнал да започва деня си така – с доверие, с молитва, с предаване в Божиите ръце. След утринното правило, преди да излезе за службата, сядаше на малката дървена маса в килията си, отваряше един празен лист и слагаше подписа си в долния му край. Това беше неговият символичен завет с Бога – че се предава напълно на Неговата воля.

Някои хора в селото го питаха защо го прави. „Не е ли по-добре сам да решаваш какво да напишеш? Нали Господ ни е дал разум?“ Тогава отец Алексий се усмихваше и отговаряше кротко:

— Разумът е дар, но ако не го подчиняваме на Божията воля, става наше бреме. Аз не искам да пиша моята история – искам Бог да я напише.

И Господ наистина пишеше.

Една сутрин при него дотича млад мъж, разтревожен, със сълзи в очите.

— Отче, загубих всичко! Дългове ме притиснаха, хората ме избягват. Не знам какво да правя…

Отец Алексий го погледна с тиха усмивка и посочи белия лист на масата си.

— Виждаш ли този лист? Всяка сутрин го подписвам, без да знам какво ще бъде написано на него. Но знам, че Бог няма да ме остави. И теб няма да остави. Довери Му се, предай тежестта си на Него и чакай. Той ще напише нова страница в живота ти.

Младият мъж си тръгна замислен. И наистина, след време Бог му изпрати изход – намери работа, върна дълговете си и осъзна, че Господ никога не оставя тези, които се уповават на Него.

Отец Алексий продължи да започва дните си по същия начин – с молитва, с доверие и с празната страница, върху която Сам Бог пишеше историята на неговия живот.

гр. Пловдив

20.03.2025 г.