top of page

Малък трактат за човешката злоба и завист



В този малък трактат ще се опитаме да разгледаме човешката злоба и завист, така както са ни представени в православната духовност от светите отци на Църквата. Те определят злобата и завистта като греховни страсти, които произлизат от човешката природа, отклонена от Божията благодат. В православното учение злобата и завистта се разбират не само като етични недостатъци, но и като дълбоки духовни проблеми, които пречат на човека да живее в хармония с Бога, със себе си и с ближните.

 

Кои са причини за злобата и завистта според православната духовност?

Това са:

1. Падналата природа на човека: Нашето богословие учи, че след грехопадението на Адам и Ева човешката природа е била повредена. Вместо да живее в постоянна връзка с Бога, човекът е склонен към егоизъм, гордост и страсти. Злобата и завистта са следствие от тази повреда и от разделянето на човека от първоначалното му състояние на божествена хармония.

2. Гордостта като корен на всички страсти: Според светите отци, коренът на злобата и завистта е гордостта. Човек, който се чувства по-висш от другите или вярва, че заслужава повече, започва да се сравнява с тях и да изпитва неудовлетвореност, когато види успех или радост в живота на другите. Завистта е пряка последица от това състояние, защото човекът се чувства ощетен, като че ли благодатта, успехът или благата, които другите получават, са несправедливи спрямо него.

3. Липса на любов: В нашата православна духовност любовта е централна добродетел. Липсата на любов към ближния поражда завист и злоба. Ако човек обича другия, той няма да завижда на неговите успехи, а напротив, ще се радва на тях. Свети апостол Павел казва в Първото послание към коринтяните (13:4): "Любовта... не завижда."

4. Невъзможност за смирение: Смирението е същностно в борбата срещу завистта и злобата. Според православното учение, човекът, който се смири и приеме себе си в светлината на Божия промисъл, ще осъзнае, че всичко, което получава, е по Божията воля и за негово духовно благо. Завистливият човек не може да приеме, че Божието разпределение на даровете е справедливо, и затова изпитва злоба.

 

Какво кара човека да изпитва злоба и завист?

1. Липса на духовно просветление: Злобата и завистта често идват от незнание и духовна слепота. Човек, който е далеч от Бога и не разбира Неговата воля, не може да приеме, че всичко в живота е част от Божия план за спасение. Това създава вътрешен хаос и неудовлетворение, които водят до завист.

2. Желанието за материални блага и удоволствия: Човешкото общество често подтиква хората към материализъм, конкуренция и стремеж към успех на всяка цена. В тази обстановка човекът се опитва да постигне своите желания, но виждайки успеха на другите, може да изпита завист и злоба, когато не постигне същото.

3. Несигурност и страх: Завистливият човек често изпитва страх, че ще бъде "по-малко" или ще загуби своята значимост. Тази вътрешна несигурност го кара да се сравнява с другите и да се озлобява, когато те успяват.

4. Духовна бран: Отците отшелници наставляват, че човекът е в постоянна духовна борба, като силите на мрака и светлината се сражават за душата му. Завистта и злобата са оръжия на дявола, който иска да отдалечи човека от Божията благодат и от любовта към ближния.

 

Именна поради това, ние трябва да знаем кои са лекарствата срещу злобата и завистта.

Това са:

1. Покаяние и изповед: Основният начин за преодоляване на злобата и завистта е чрез покаяние и изповед. Покаянието изчиства сърцето и връща човека към връзката му с Бога. Изповедта помага на душата да се освободи от греховните тежести.

2. Молитва и пост: Молитвата и постът са силни духовни инструменти, които помагат на човека да се бори със своите страсти. Те засилват волята и укрепват връзката с Бога, което от своя страна намалява завистта и злобата.

3. Смирение и любов към ближния: Смирението и истинската любов към ближния са противоположност на завистта. Чрез смирение човекът осъзнава своето място пред Бога и другите, а чрез любовта той се радва на успехите на другите, вместо да завижда.

4. Благодарност към Бога: Благодарността е друг ключов елемент. Когато човекът благодари на Бога за това, което има, той не гледа на това, което нямат, и се радва на Божията милост във всяко едно отношение.

В заключение от всичко споменато, изявяваме с умиление и желание за духовна полза, следното: православното разбиране за злобата и завистта насочва вниманието на човека към дълбоките духовни причини на тези греховни състояния и предлага духовни средства за тяхното преодоляване чрез покаяние, смирение и любов към ближния.

 

Използвана литература:

1. Св. Йоан Лествичник – „Лествица“ („Стълба към небето“).

2. Св. Василий Велики – „Аскетически творби.

3. Св. Григорий Синаит – „Творения.

4. Св. Йоан Златоуст – „Беседи“.

5. Св. Максим Изповедник – „Четиристотин глави за любовта“.

6. Св. Игнатий Брянчанинов – „Аскетически опити“.

7. Св. Никодим Светогорец – „Невидима бран“.


10.10.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АБОНАМЕНТ

© 2019 - 2024 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.

bottom of page