За присъствието на Господа Иисуса Христа в нашето ежедневие

Възлюбени братя и сестри в Христа,

Днес искам да се обърна към вас с едно важно наставление – за необходимостта в нашето ежедневие да мислим, да говорим и да живеем с мисълта за Господа Иисуса Христа. Много от нас са погълнати от суетата на земния живот – грижите за хляба насъщен, работата, семейството, изпитанията и радостите на този свят. Но в цялата тази забързаност и суетност има нещо, което не бива да забравяме – нашият Спасител, Пресладкият Иисус Христос, и Неговото присъствие в живота ни.

Св. ап. Павел ни напомня в своето послание: „Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете“ (1 Сол. 5:16-18). Тези думи ни насочват към важността на непрекъснатото присъствие на Господа в нашите мисли и сърца. Защото само когато нашият ум е в Бога, когато душата ни се утешава в Неговата благодат, ние можем да живеем истински в този свят.

Какво означава да мислим за Господа Иисуса Христа в ежедневието си? Означава да го правим център на нашия живот, на нашите мисли и дела. Да го имаме за пример в нашето поведение, в отношенията с ближните. Когато срещаме трудности, да се обръщаме към Него с вяра и надежда. Когато ни обземе радост, да Му благодарим с чисто сърце, защото „всяко добро даване и всеки съвършен дар е свише“ (Иак. 1:17). Нека в нашите сърца винаги да звучи молитвата: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас!“

Често се случва в забързаността на деня да забравяме за Бога. Разсейваме се от земните грижи и оставяме нашата връзка с Пресладкия Иисус Христос да отслабне. Но братя и сестри, ние не трябва да допускаме това. В живота ни винаги ще има грижи, но тези грижи не бива да ни отделят от Бога. Както светите отци учат, в трудностите трябва още повече да се молим и да търсим Господа.

Когато срещаме болка или изпитания, нека помним, че сам Господ Иисус Христос ни е обещал: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20). Това означава, че Той винаги е до нас – в радостта и в скръбта, в успехите и в трудностите. И когато в ежедневието ни се явят моменти на изпитание, нека не търсим спасение в този свят, а в Него, нашия Спасител.

Братя и сестри, да се замислим: какво говорим през деня? Нашите думи често са суетни, празни и дори вредни за душите ни. Но ако в ежедневието си говорим за Господа, ако се насърчаваме един друг в Неговото име, тогава думите ни стават благословение. Св. Йоан Златоуст казва: „Ако постоянно мислим за Иисуса Христа, няма да сгрешим.“ Ето защо, когато размишляваме за Господа, когато говорим за Него с любов и почитание, ние ставаме Негови свидетели в света.

Нека животът ни бъде живот в Христа, защото без Него всичко е суетно. Всичко, което се прави без вяра и без мисъл за Господа, е празно и временно. Но когато нашият ум и нашето сърце са обърнати към Иисус Христос, ние вече не сме сами в този свят. Бог ни води, укрепява и просветлява пътя ни.

Какво можем да направим в ежедневието си, за да бъдем по-близо до Господа? Първо, трябва да започнем деня си с молитва. Още със ставането от леглото, нека призовем Божието име. Един прост, но сърдечен възглас: „Господи Иисусе Христе, помогни ми през този ден!“ може да промени целия ни ден. След това, когато срещаме трудности, нека отново се обръщаме към Него в молитва, макар и кратка, но искрена. Така ще свържем всяко наше дело с Господа и ще изпълним деня си с Неговото присъствие.

Второ, нека пазим мислите си чисти и насочени към Христа. Светите отци учат, че мислите са началото на всички наши дела. Ако умът ни е в Бога, делата ни ще бъдат праведни и благословени. А ако се разсейваме от суетата на света, лесно ще се отклоним от правия път. Затова нека се стремим да мислим за Господа и да Го призоваваме във всяка ситуация.

Накрая, нека благодарим на Бога за всичко. И в доброто, и в трудностите, да помним, че всичко, което ни се случва, е от Божията воля и промисъл. Св. ап. Павел ни напомня: „За всичко благодарете, защото такава е за вас волята Божия в Христа Иисуса“ (1 Сол. 5:18). Когато се научим да благодарим дори за изпитанията, ние показваме истинска вяра и преданост към Господа.

Възлюбени, нека се стремим във всеки момент от нашия живот да мислим за Господа Иисуса Христа, нашия Спасител и Бог. Нека Го призоваваме с чисто сърце, да говорим за Него с радост и благодарност и да Го прославяме във всяко наше дело. Само тогава ще намерим истинския мир, който идва не от този свят, а от Бога.

Амин.

10.10.