Християнството не ни учи на отмъщение, а на любов

Християнството не ни учи на отмъщение, а на любов.

Това са думи от последните проповеди на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

Те носят в себе си онази евангелска простота, зад която стои бездънна дълбочина: „Нашата религия не е религия на отмъщението и на възмездието, а религия на любовта. Старото е око за око, а новото – любовта.“

Има мисли, които не просто се чуват — те се вселяват в сърцето и започват да работят в него като квас. Такава е и тази мисъл на дядо Николай. Тя ни връща към самата сърцевина на християнството — към онзи тих, но всемогъщ преход от закона към благодатта, от възмездието към милостта.

Старият свят е познавал справедливостта като равновесие на болката: „Око за око, зъб за зъб.“

Това е била мярката на човешката правда — да не остане злото ненаказано, да има въздаяние, да има отговор.

Но с идването на Христа мярката се преобръща.

Там, където човекът очаква съд — Бог дарява прошка.

Там, където светът изисква възмездие — Евангелието предлага любов.

Там, където ръката се свива в юмрук — Христос я разтваря за благословение.

Любовта не отменя справедливостта — тя я надраства.

Тя не е слабост, а висша сила.

Защото по-лесно е да отвърнеш със същото, отколкото да простиш.

По-естествено е да помниш обидата, отколкото да я погребеш в сърцето си.

Ала именно тук започва християнството — там, където свършва естественото.

Да живеем според тази мисъл означава: да не търсим отмъщение, когато сме наранени; да не се радваме на чуждото падение; да не отвръщаме на злото със зло; да помним, че всеки човек носи в себе си рана, която не виждаме.

Любовта, за която говори митрополит Николай, не е само чувство — тя е избор, подвиг, ежедневно усилие. Понякога тежко, понякога болезнено, но винаги спасително.

Защото, когато прощаваме — ние освобождаваме най-напред себе си.

Когато обичаме — ние ставаме подобни на Онзи, Който „прави слънцето Си да изгрява над злите и над добрите“.

Днес светът отново живее по стария закон — на ответния удар, на словесното и действително отмъщение, на разделението. И именно затова тези думи звучат толкова актуално.

Християнинът е призван да бъде човек на друг порядък — не на възмездието, а на милостта; не на гнева, а на кротостта; не на омразата, а на любовта.

Това не винаги променя света около нас — но винаги променя света вътре в нас.

И може би точно там започва истинската победа.

Нека се стараем да живеем така, че хората, срещайки ни, да усещат не строгостта на закона, а топлината на любовта.

Защото по това ще познаят чии сме.

Не по силата, с която отвръщаме — а по любовта, с която прощаваме.