Световен ден на добротата – още един ден да си припомним своя истински образ

Изминалият ден (13.11.2025г.) беше Световен ден на добротата. Размишлявайки за добротата, Църквата ни насочва към най-дълбокия корен на човешкото: към това, което отразява Божия образ в нас. В православната християнска традиция добротата не е просто мил жест или моментно чувство. Тя е плод на Божията любов, която преобразява и осветлява човешкото сърце. Тя е делото на човек, който желае да бъде „светлина на света“ (Мат. 5:14) и да носи мир, радост и надежда там, където Бог го е поставил.

Добротата е свобода. Тя не създава зависимости, не поробва, не прави другия „като нас“. Истинската доброта освобождава и разкрива пътя, по който всяка личност може да израсне по своему – според дара и благодатта, които Бог е вложил в нея. Когато сме добри, ние не изискваме другият да стане наш образ и подобие, а му даваме пространство да стане това, което Бог желае да бъде. Така, както духовният отец не създава свои копия, а помага на духовните си чеда да намерят своя собствен глас в Христос.

Някой би запитал: Защо е важна добротата?

Защото тя лекува човешкото отчуждение. Защото ни учи да виждаме Христос във всеки човек. Защото внася мир там, където има раздор, и надежда – там, където има мрак. Добротата е начинът, по който свидетелстваме за нашата вяра в действие – тихо, без да натрапваме себе си, но ясно и убедително.

Много често си поставяме и този въпрос: Как да бъдем добри?

Като започнем от малките дела – една усмивка, едно търпеливо изслушване, една протегната ръка, една молитва за ближния. Като се стараем да бъдем добър пример – не чрез думи, а чрез живот. Като се учим на смирение, защото истинската добрина е винаги смирена. И като постоянно помним, че всяко добро дело е възможно чрез Божията благодат.

Нека в този ден и всеки ден Господ да укрепва сърцата ни, за да бъдем носители на Неговата доброта – така че чрез нас другите да откриват не нас самите, а пътя към Него.