Светлината на един съвременен светец – отец Димитрис Гагастатис

(По повод канонизацията му от Вселенската патриаршия на 9 юли)

На 9 юли 2025 г., със сърдечна радост и духовна тръпка, вярващите от целия православен свят посрещнаха вестта от Вселенската патриаршия – канонизиран бе за светец протопрезвитер Димитрис Гагастатис от Гърция. Един пастир, един молитвеник, един съвременен апостол, който не само носеше Христовия дух в сърцето си, но го изливаше с любов и болка за света.

Името на отец Димитрис е познато на мнозина у нас още от 1994 година, когато за първи път бе преведена и издадена на български език книгата с неговия житейски път. За мнозина тази книга не беше просто четиво – тя бе духовен поврат, докосване до живия огън на истинската вяра. Аз самият я прочетох като ученик в Софийската духовна семинария (тъкмо бях постъпил) и още пазя онзи спомен – не от хартията и мастилото, а от благодатта, която се изливаше чрез словата.

Отец Димитрис не беше теоретик на богословието. Той беше живото му въплъщение. Роден в с. Платанос близо до Трикала, служи дълги години в обикновена енория, без блясък и без фанфари. Но неговото смирение, неговата жива връзка с Бога и с хората около него направиха от това място духовен център. Изповядваше, плачеше с хората, съветваше, благославяше. Не живееше „за себе си“, а изцяло за другите.

През 2003 г. по Божие водителство посетих един манастир в Гърция. Това беше манастирът "Св. Йоан Богослов", на планината "Заркос" до гр. Трикала. Там срещнах една монахиня, която беше игуменка на светата обител и все още е – негова дъщеря, която бе посветила живота си на Христос. Монахиня-игумения Исидора. Тя разказваше за баща си с дълбоко благоговение и с онази болка на светците, които обичат Бога, но носят и страданието на този свят.  В очите ѝ блестеше онази особена светлина – плод на съприкосновение със святост. Спомените ѝ ме поразиха. Не бяха възвишени приказки, а свидетелства за обикновен човек с необикновена любов – любов, която изцелява, преобразява и остава жива и след смъртта.

За мен беше изключително преживяване – слушах за отеца, за този, от книгата, който беше оставил трайна диря в сърцето ми, а и благ спомен, от неговата дъщеря – никога не съм вярвал, че това може да се случи… Велики са Божиите дела над всеки един от нас!

Канонизацията на отец Димитрис е не само признание, а свидетелство: Бог и днес е жив, и днес действа чрез Своите угодници, и днес ни призовава към живот в истина и святост. За нас, българите, тази канонизация е и лично духовно събитие. Защото словото и примерът на светеца вече са посадени в сърцата ни.

Да се молим на свети Димитрис Гагастатис – нека той ходатайства за нас, нека ни учи на онази простичка, но огнена вяра, с която живееше, служеше и умираше всеки ден за Христос.

Свети Димитриe Гагастатис, моли Бога за нас!

10.07.2025 г.

гр. Пловдив