top of page

Интервю на епископ Поликарп във вестник "Учителско дело"



Само познанието за Бога, Църквата и духовния живот прави човека съвършен във всичко и го превръща в добър пример за останалите.


Благословението, което бих си позволил да дам, е учителите да се стремят да пълнят сърцата на децата с Христова вяра. Да учат бъдещето на България на Православна вяра и дух.



- Ваше Преосвещенство, в днешното време на множество върхлитащи ни кризи какво е значението на вярата за всеки от нас?


Вярата във всеки един момент от нашия живот е важна. Тя е сила, тя е светлина, тя е всичко онова, което е необходимо човек да има, за да живее добре на земята. Когато говорим за вяра, нямаме предвид просто вяра. Вяра просто ей така. Нещо абстрактно, неясно, неизвестно, непонятно, непознато ни… Когато говорим за вяра, като разумни същества, трябва да знаем, че вярата идва свише, от Бога. Вярата е само тогава истинска, когато знаем в кого вярваме, кого изповядваме, за кого живеем и какво очакваме от него. В случая, като християни и православен български народ, ние вярваме в Триединния Бог – Отец и Син и Светия Дух. Вярваме в Бога, Който ни проповядваха светите наши просветители Методий и Кирил. Вяра, която ни откриха св. цар Борис-Михаил, св. Йоан Рилски Чудотворец, светите седмочисленици и св. Паисий Хилендарски. Когато вярата ни е основана на истинското Богопознание, тогава вярата добива смисъл, здрава основа и е градивна в отношенията ни с Бога, човека и природата. Вярата в нещо не познато е религия, а вярата в истинския Бог, Който сам се откри на човеците е Откровение, затова казваме, че Христовата вяра не е религия, а откровение. Тази вяра е стабилна и прави човека да не допуска в живота си и в живота на другите криза. Кризата е основана на липсата на истинска вяра. Вярата сама по себе си предвижда всичко и дава отговори, които да предпазят човека от изпитанието на липса на вяра. За вярващият човек не може да има криза, защото чрез така наречената криза, той придобива познание и поправяйки себе си, благоприятства за усъвършенстването на света, в който живее.


- Какви напътствия бихте ни дали, за да не изпадаме в унение и да се грижим за духа си?

Вярващият човек не изпада в униние, отчаяние и в други неуравновесени постъпки. Вярващият човек, който е познал Истината, която е Христос, е силен и пълен с енергия и жизненост, които раздава на всеки. Това е един хуманен акт, който може да се изрази с една дума, а именно любов. Вярата ни дава познанието, че за да я има, тя трябва да стъпи здраво на основите на любовта. Любов към Бога, човека, творението. Тоест, Богоподръжание.

За да се предпази човек от униние, е необходимо да познава Бога, Църквата и духовния живот. Само това познание го прави съвършен във всичко, а и се превръща в добър пример за останалите.


- Каква роля имат училището и учителят според Вас за моралното, нравственото и духовното израстване и възпитание на младите поколения?

Безспорно учителят има голяма роля за моралното, нравственото и духовно развитие и израстване на младите. Без съмнение, след семейството, училището е мястото където се формира този мироглед, живот и развитие в него. За жалост, в днешно време всеки мисли, че някой друг трябва да създава морални, нравствени и духовни навици у младите. А отговорът е, че всеки е необходимо да се ангажира с това. Всяка една институция. Семейство, Църква, училище, майка, баща, дядо, баба, свещеник, учител, възпитател… Всяка една институция. Много често се мисли, че училището и учителя само учат и наливат знания, но е редно да се разбере, че училището и учителят, първото нещо което правят е да възпитават. Да възпитават подрастващите да бъдат достойни човеци. А как се изгражда човек достоен?! Тогава, когато е възпитан и е натрупал знания. Тогава, когато е научен на вяра, стремеж, постоянство, себеконтрол, любов към ближния, състрадание, милосърдие и жертвоготовност. Българският учител има традиции в тази насока, само е необходимо да му се даде възможност да се разгърне и да даде всичко от себе си.

- Как трябва да си партнират в тази обща кауза Църквата, държавната, местната власт, училището и родителите?

Всички институции могат да си партнират в тази насока и всеки да даде своя принос, за доброто на децата. Ние всички сме им длъжници, защото се вижда нашето общо отсъствие от живота им и това дава много смразяващи негативни резултати. Най-важното партньорство в тази насока е да бъдем ние, институциите, познаващи се, да се научим, кой какво място има в обучението и възпитанието на децата, кой какво може да даде. Да намерим ние самите общ език и да знаем, че само когато сме обединени в общата кауза доброто на бъдещето на България, ще направим непосилното за тях.


- Какви са впечатленията Ви от политиките и работата на Синдиката на българските учители в тази насока?

Синдикатът на българските учители се труди неуморно в тази посока. Това е похвално. Виждаме усилията на г-жа Янка Такева и нейните сътрудници в тази област и се радваме, защото само чрез общуване, споделяне на проблемите и общата взаимна комуникация може да се случи нещо добро, за благото на нашето бъдеще. Синдикатът на българските учители е прегърнал и духовната църковна кауза, защото това е изключително важно за добруването на учителите и децата, на институциите, в една напреднала европейска държава като нашата, която е необходимо да бъде пример за единство, находчивост и просперитет.


- В последните две години православното религиозно и катехизическо образование в България постигна исторически напредък. Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия изработи, а Министерството на образованието и науката утвърди учебници по религия (християнство – православие) от 1.до 7 клас. Имате ли наблюдения как се посрещат те от учителите, от учениците, какви са първите резулати, които дава обучението по тях?

Българската православна църква-Българска патриаршия обича своя народ и неуморно се труди за просперитета на всички, особено на българското училище и порастващи. Българското училище е произлязло из недрата на Българската църква. Тогава, когато е нямало българска държава, Църквата е била всичко за всички. Както през годините, така и днес, тя се труди за добруването на учителите, родителите и децата. Българската православна църква по ред причини беше доста изолирана. Остава до известен смисъл още настрана от учебния процес. Надяваме се в най-скоро време това да се промени. Да има воля, която да даде шанс на Църквата да допринесе за духовното въздигане на учители, родители и ученици. Да им покаже правилния път във вярата, нравствеността, морала, човечността и хуманността. В този дух, Светият Синод на БПЦ-БП предложи и МОН одобри учебници по християнство – православие за българското училище. Това е важна крачка напред. Учебниците са добри. Приемат се с радост от учители и ученици. Достъпни и бързо усвоим е материалът в тях. Всичко това е направено, за да има полза всеки, който се докосне до тях.

Това, което ми се иска да споделя, говорейки за предмета християнство – православие е следното. Днес този предмет е СИП. Учебната програма е толкова наситена и динамична в българското училище, че е непосилно родителите и децата да го изберат като свободно избираем. Една от причините е, че той не се предлага в много училища. Неглижира се като непотребен, не нужен на съвременното дете, и още какво ли не. Стремежът на родната ни Православна църква е предметът да стане Задължителен. Само тогава той ще даде достойни плодове за добруването на децата и на бъдещето на България. Нека има воля за това.


- Вашето послание и благословията Ви към учителите.

Моето скромно послание към учителите е, да бъдат отговорни в своето призвание, да не жалят сили и време да се посвещават на децата и тяхното възпитание и обучение. С любов да ги учат и възпитават и с подобаваща строгост, да ги наставляват към доброто и полезното. Да им бъдат най-вече пример добър за подражание. Благословението, което бих си позволил да дам е да се стремят да пълнят сърцата на децата с Христова вяра. Да учат бъдещето на България на Православна вяра и дух. Да бъдат днешните апостоли, будители и просветители, които да оставят дълбока диря в образователната система на България.


Интервю на Велина Антова

Публикувано във вестник „Учителско дело“, бр. 32 – 24.10.2022 г.

bottom of page