Денят 10 януари в моя живот като духовник, вече 25 години, е свързан с една бележита и одухотворена личност, с духовник, който ми даде истинския пример на служение: любов, грижа, братолюбие, чистота и надмогване на човешката суетност и възвишени взаимоотношения между човеците – блаженопочиналия Видинския митрополит Дометиан, който на този ден отбелязваше своя имен ден. Ден, в който се почита паметта на св. Дометиан епископ Мелитински.
С голяма радост отбелязвахме имения ден на нашия обичан духовен отец и приятел. Дали присъстваше лично в своя престолен град, Старопрестолния Видин или беше в София на заседание на Светия Синод, всичките му духовни чеда, а те бяха и си остават десетки, се събираха, за да го почетат и да се помолят на Бога, като му благодарят за този голям сърдечен дар, с който ги е удостоил, както и де се помолят за спасението на душата му и вечен живот.
Както тогава, така и днес, това правим и си спомняме за неговия живот и неговите благи слова, едни от които отекват сега, а те са слова на смирение и покорност към Бога: „Докато съм потребен на Бога, Бог да ме държи!“
Това беше неговата молитва към Бога всеки ден. Тези слова говореше и на нас, които бяхме около него и споделяше, че не иска да бъде в тежест на Бога, а желае в сила да му служи и да му бъде полезен със дарованията, с които Той го е надарил. Искаше да бъде полезен на Бога, така както се е стремял винаги, със скромните си възможности до края на дните си.
Голям духовен заряд има в тази молитва на дядо Дометиан. Заряд, който говори за неговата духовност и отговорност пред Бога и Църквата.
За нас, които го обичаме, тези слова са вдъхновение и опора, че всичките ни дни са в Божията ръка, единственото, което зависи от нас е да имаме достоен живот, чрез, който да свидетелствуваме покорността си към Бога и безрезервно да служим във и на Неговата Църква, която си придоби със Своята Кръв, като не забравяме, по примера на владика Дометиан, че Бог и Църквата са над всичко.
Ние сме Божий последователи, служители и чеда. Затова, каквото Той отсъди за нас, да бъде Неговата воля.
Дядо Дометиан смирено служеше на Бога и се надяваше на Неговата милост. И въпреки, че бе в напреднала възраст, пред Бога стоеше като малко невинно дете, което с притаен дъх и навлажнени очички очакваше прегръдка, блага усмивка и мил глас и ги получаваше.
Още повече сега, когато е в Царството небесно и на място, което Бог е приготвил за онези, които го обичат.
Чрез тази памет, която правим за дядо Дометиан, спомняйки си за неговите слова, ние му отдаваме заслужена почит и изявяваме неговите достойнства, които показват, че и в наши дни е лесно да се служи на Господа Иисуса Христа, стига човек, стъпил веднъж в правия път, да не отстъпва нито наляво, нито надясно, а със смирение, кротост и братолюбие да върви напред.
В деня когато дядо Дометиан отбелязваше своя имен ден, нека се помолим, Бог да го прости, вечна и блажена да бъде неговата памет!
Помним те, Владико, и те обичаме!