Въздвижение на Св. Кръст Господен*



Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните". Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят? Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта. Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост, а ние проповядваме Христа разпна-тия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство, пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост;“

(1 Кор. 1:18-24 )


Възлюбени в Господа братя и сестри,


В Неделя Всемирно Въздвижение на Светия Животворящ Кръст Господен /Кръстовден/, Църквата насочва нашето внимание към почит и истинско разбиране за смисъла на Христовия Кръст, Който от оръдие на наказанието се превърна в оръдие на спасението и силно оръжие срещу злото и дявола.

Затова и ние възпяваме: Кръстът е хранител на целия свят. Кръстът е красотата на Църквата, сила за царете. Кръстът е укрепление за вярващите, слава за ангелите и язва за демоните.

Намираме се в неделя, която е посветена на всемирното въздигане, Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст на Господа Иисуса Христа. Тази година този празник, който се отбелязва на 14 септември съвпада и с неделния ден, което особено днес ни радва, защото можем да поговорим за него, да споделим духовни мисли и настроения. И разбира се запознали се с четивата от Светата литургия – да се вдъхновим да бъдем достойни Божии чеда, да бъдем истински последователи на Евангелието така, както ни учи Господ Иисус Христос. Да бъдем верни на Бога, на Църквата, да бъдем верни на спасителното дело Божие.

Както отбелязахме днес е 14 септември и Църквата почита въздигането на Честния Кръст на Господа Иисуса Христа. И затова по време на Светата служба преди Светата Литургия от Светия олтар се изнася Кръста Христов, поставя се в средата на храма и със съответните молитвени последования, съответните молитвени духовни песнопения и хваления ние почитаме Кръста, на който беше разпънат Господ Иисус Христос и се вдъхновяваме от тази духовна гледка, като имаме преди всичко и най-вече в съзнанието си великата саможертва на Сина Божий, Сина Човешки Иисус Христос, Който пострада на това дърво и ни дари чрез разпятието, чрез страданието си, смъртта си и възкресението си възможност за живот вечен.

Ние отбелязваме този празник по три причини.

Първата е явяването на Кръста Христов, на знака на кръстното знамение на император Константин Велики, който пленен от този кръст, извърши велики победи. И това беше един от моментите, чрез който той въведе християнската вяра, вероизповед, християнството като откровение първо в свободна форма в империята, а след това и като задължителна.

Втората причина, по която ние отбелязваме този ден, е намирането на Кръста, на истинския Кръст Христов от светата царица Елена – майката на Константин Велики на Голгота. Когато тя отива да търси светите места открива кръста Христов и по чуден начин тя разбира, че именно това е Кръста. Защото, когато са открили три кръста на Голгота, за да разберат кой е, те допрели кръстовете до мъртво тяло. До погребално шествие се доближили с кръста. Докоснали мъртвото тяло с кръстовете и един от кръстовете, когато го допрели до мъртвото тяло – мъртвият възкръснал, по което се познало, че това е кръстът- животворящият кръст на Господа Иисуса Христа.

И третата причина е, че след падането на Йерусалим от Персийците, те взели Честния Кръст. Пленили го, както и много други светини, и ги занесли в Персия. И ние всъщност отбелязваме днес, като трето събитие на този ден, връщането на Честния Кръст в Йерусалим, поставянето му в Храма Господен на Възкресението и въздигането му пред всички и над всички, който кръст да бъде пазител, опора и вдъхновение на християните. Както човек, когато тръгне на война има нужда от оръжие, така и човек, който е тръгнал на духовна борба да се бори срещу дявола и неговите козни, има нужда от оръжието наречено „Кръст Христов“, който побеждава, който вдъхновява, който обновява и е радост, както за ангелите, така и за човеците.

Апостолското четиво днес е иззето из Първото послание на свети апостол Павел до Коринтяни, което днес ни свидетелства и ни казва какво трябва да бъде и нашето отношение към вярата, към надеждата, към любовта, и най-вече към Кръста Христов, като разбиране и като визуално свидетелство. „Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.“.

Свети апостол Павел говори за кръста като едно истинско свидетелство на вярата и като едно утвърждаване на християните, чрез което те се спасяват. Както отбелязахме, е сила Божия кръста Христов, който наистина побеждава дяволските и светските козни на този свят. Безумство е кръстът за онези, които гинат. Кои гинат? Онези, които са далече от Бога. Онези, които робуват на дявола, се опълчват срещу Христа. Безумство е за онези, които нямат нищо общо с духовното, а са отдали себе си на плътското и телесното, за езичниците, за онези, които са предпочели света и неговите сладости, а са пренебрегнали духовното, вечното, съкровеното, божественото, истинския Бог. За това за едните Кръстът, словото за Кръста е безумство, защото те не могат да осъзнаят тази велика саможертва, не могат да осъзнаят богословието и въплъщението на Сина Божий и неговата мисия, защото не мислят духовно, а са предали себе си на бездуховното, на телесното, на плътското. А онези, които искат да се спасят, които са разбрали, които са почитали и почитат – за тях е спасение и сила Божия.

Продължава светият апостол Павел като казва: „Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните". Защото преди всичко и най-вече, човек не трябва да се стреми към мъдрост книжовническа, книжническа, към мъдрост, която е придобиване и разбиране на материалното, а мъдростта има сила само и единствено тогава, когато е насочена към Бога. Защото Бог е съвършената премъдрост. Мъдрост, чрез която ни се открива познанието за всичко и тогава няма да бъдем в безумство, няма да бъдем в отхвърляне на Бога, няма да бъдем погубени, а напротив ще бъдем възвеличени, ще бъдем въздигнати, и ще имаме разум, и ще бъдем разумни. Защото Бог е казал в Свещеното Писание: “Бог на горделиви се противи, а на смирени дава благодат“. Именно и ние виждаме, че мъдростта, че мъдрите, които надигат своята глава в гордост и презрение, и отхвърляне особено за Кръста, за духовните неща, те нямат Божия благодат. Те умират в свое време и никой не ги следва, и никой не ги знае. А онези, които точно обратното, са наистина изпълнени с благодат Божия, защото са смирени, защото са кротки и защото вървят по примера на Христа, който претърпя кръстна смърт, всички страдания, убийство, със смирение, с послушание към своя Отец небесен.

„Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?“ – казва свети апостол Павел, питайки къде са мъдреците и книжовниците, разисквачите на тоя век. „Не обезуми ли“ – казва – „Бог мъдростта на тоя свят?“ Именно чрез кръста, който от оръжие, от оръдие на страданието, на срама, на позора, стана оръжие и оръдие на спасението и на борбата срещу злото. Това е именно оборването от Бога на мъдреците, на книжовниците, на разисквачите. И именно в това Бог обезуми мъдростта на тоя свят, за да покаже, че за Бог няма невъзможно, за да покаже, че именно от малкото трябва да се тръгне, за да се достигне до голямото, а не както ние правим – точно обратното.

„Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта“. Кое е това безумство? Че юдеите проповядват за кръста, говорят за разпятието. Проповядват именно това, което всички знаеха и всички бяха го приели, като страшно оръжие на мъчението и на унизеността. Но Бог всичко това пренебрегна и го показа безсилно, и показа силата на унижението, и извиси вярващите. И разбира се, именно в това беше безумството на проповедта. Да проповядваш нещо ново. Да проповядваш нещо, което до този момент се разглеждаше като нещо срамно и позорно, и в това се показа, че което е невъзможно за човеците, е възможно за Бог, който е над природните закони, който е над всички закони човешки.

И ние през вековете, проследявайки всичко това, виждаме как всяко величие човешко и безумство човешко умира, пропада и няма помен от него, а остава само и единствено вечността, остава само Бог – в Неговото величие, в неговата същност и в неговото безумие, и в същото време възхвала, и даване шанс на човека да бъде духовен, да осъзнае ветхоста на този свят, да осъзнае преходността на този свят, и че всяко нещо е в Божии ръце. И всяко нещо Той променя за полза на човека, което ни прави достойни и честни, и благодарни на Бога.

Защото и иудеите искат личби – казва свети апостол Павел - „и елините търсят мъдрост, а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство“.

Юдеите искат личби, искат чудеса. И затова ходеха до Христа, пред Христа, след Христа, за да виждат личби, да виждат чудеса. Дори и на кръста, когато Той стоеше, те искаха личба от Бог да възкръсне, да слезе от кръста и да повярват в Него. Те искаха личби в Стария завет. Искаха личби и от Христа. Елините, гърците търсеха и търсят мъдрост. Те са изявени философи, мъдреци. И едните, и другите бяха поругани, защото апостолите проповядваха Христа разпнатия, който за юдеите е съблазън, а за елините безумство, което означава юдеите не го приеха, а се съблазниха заради Него. Изпаднаха в съблазън, защото от своето небрежение, от своето невежество духовно те, вместо да приемат Христа, те бяха повечето неутрални. Другата част се водеха по ума и приказката на други, и извършиха дело недостойно и непочтено. Не само като юдеи, но и като човеци извисиха, разпнаха Христа и го прободоха. Убиха го на кръста. А елините, за тях това е безумство да проповядваш кръста, разпятието. Безумство е, защото те, в своята мъдрост, не виждаха малките неща, чрез които човек става мъдър. И това малкото, и в същото време велико, е кръстът, който ни умъдрява и ни права да бъдем познайници на всяка тайна; земна, подземна, човешка, духовна, Божествена.

„Пък за самите призвани“ – казва свети апостол Павел – за тези, които са тръгнали след Христа, които са тръгнали да следват Неговото Име и път, както юдеи, тъй и елини Божия сила и Божия премъдрост“, виждаме потвърждението на нашите думи. Че за тези, които са вярващи, тези които са приели Христа, и които го почитат независимо дали са юдеи, дали са елини, независимо от коя народност са – за всички тях кръста, Бог е Божия сила и Божия премъдрост. Сила, за да се борим с изкушенията. Сила, за да преодоляваме всички изпитания на този век, на този свят, на този живот и Божия премъдрост, чрез която ние достигаме до богопознанието да разбираме, да бъдем вещи, да познаваме истините на онова, което е невидимото. Премъдрост означава не мъдрост, а премъдрост. Велико е да бъдеш мъдър, но по-велико е, най-велико е да бъдеш премъдър, което е едно съвършено стъпало над мъдростта. И затова София означава премъдрост, която дума, което име, е насочено към Сина Божий, към Спасителя Господа Иисус Христос. Него проповядват апостолите и Него днес проповядва Църквата. И в Неговия Кръст, с тази проповед, да вървим напред и да знаем, че ние, които сме призвани, за нас Кръстът не е нито съблазън, нито безумство, а Божия сила и Божия премъдрост. Амин!

Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 14.09.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 379.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.