Неделя Сиропустна(Сирни заговезни)



„И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. Нощта се превали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. Като в ден, да се държим благоприличие, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в пехоти. Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи”.

(Рим. 13:11-14:4)


Възлюбени в Господа братя и сестри,

Днешната неделя е наречена Неделя Сиропустна, която по народному наричаме Сирни Заговезни или Прошки. Днес за последно консумираме млечни хранителни продукти. В миналата неделя изключихме употребата на месо и всичко това е, за да можем плавно да навлезем и да имаме духовна и телесна полза от поста. Плавното навлизане в поста е, за да запазим тялото си от болест, от страдание, от сътресение, да имаме полза и както душата, така и тялото ни духовно да се извисят пред Бога. Навлизаме в спасителния пост, в днешната неделя, която по традиция е и неделя на прошката. Заставаме пред своя ближен и искаме прошка за съгрешенията, които волно или неволно сме извършили спрямо него. Разбира се, това е една традиция, която се е обособила да се извършва точно в днешния ден, но в духовния живот на християнина това е една ежедневна традиция особено съхранявана и практикувана в светите обители, когато братята преди да отидат на покой в своята килия, преди вечерна молитва и сън застават един срещу друг, покланят се и си искат взаимно прошка ако някой с нещо е съгрешил през деня спрямо своя брат. Така Църквата кара всеки един от нас да има чиста молитва, чисто и свято ежедневие и достойно да следва примера, който ни дава Евангелието, защото е казано: „И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.“ (Матей 5:23-24) Затова и днешната неделя е неделя на ограничението от егоизма, от гордостта, презрението и лишаването на тялото от онези храни, които го подбуждат да иска своето си, да иска онова, което тегли към материалното, към задоволяване на различните прищевки и по този начин и едното и другото ни отдалечават от единението с Бога.

Последният ден преди Великият пост е широко известен като „Неделя на всеопрощението“. През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез „последованието на прошката“, за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята. Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване и възраждане. Угризенията на съвестта са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата „неделя на всеопрощението“.

Днес ние се вдъхновяваме от апостолското послание на свети апостол Павел до Римляните, който призовава всички да се събудят и поемат по пътя на Христа и да бъдат близки с Него, да не се отчуждаваме от хората, а да бъдем единни и сближени. И всичко, което апостолът говори на римляните е отправено и към нас днес. „И така постъпвайте понеже знаете времето. Именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън, защото сега е по-близо до нас спасението нежели когато повярвахме. Нощта се превали, а денят се приближи. Да отхвърлим прочее делата на мрака и да наденем оръжието на светлината.“ С тези думи светият апостол вдъхновява християните в Рим да се събудят от съня, в който са живели и живеят, и да знаят, че трябва да бъдат свидетели за името на разпнатия Господ Иисус Христос, да станат воини за името Христово, да бъдат будни и с делата и словата си да покажат на света великия Спасител – Месията, светлината за всяка една човешка душа да покажат, че трябва да живеем в светлина, а не в мрак и неведение, да живеем наистина свободни, а не ограничавани. „Ние знаем, че настъпи часът да се събудим от сън.“ – казва апостолът. Какво означава да се събуди човекът от сън според тези думи на свети апостол Павел? Това означава да приемем вярата в Иисуса Христа такава, каквато Господ ни я завеща. Да изоставим страстите, похотите, пътя на духовно падение и да се извисим в познание, добродетел, вяра, надежда и любов. Ние сме будни – събудени от съня на разума – само тогава, когато ние вярваме в Господа Иисуса Христа. Ако не го приемем, то ние спим със съня, който води към отпадане от вярата Христова и единение с тъмнината. Царят на тъмнината е врагът на човешкото спасение, който цели да отклони всеки един човек от правилния път, водещ към Бога. „Сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме.“ – казва светият апостол Павел и с тези думи той цели да вдъхнови християните и да им покаже, че не е достатъчно само да кажеш: „Ето, кръстих се и вярвам в Христа.“ С думите си апостолът подбужда християните към постоянство в духовния труд. Духовното търсене трябва да бъде ежедневно, постоянно. А не приели Христа да се успокоим и да кажем: „Спасени сме!“. Необходимо е да живеем в Христа постоянно. Да бъде Той светлина, основа и център в нашия живот. Да пазим тези завети и да съхраняваме в сърцето си тези думи, защото сега спасението е по-близо до нас нежели, когато повярвахме. Да, повярвали сме! И слава Богу! Но не с това трябва да се успокояваме, а да знаем, че от тук нататък нашият живот трябва да бъде ежедневна прослава на Спасителя, постоянство в следването на Неговите стъпки и Неговия Път, който Той извървя и ни показа, че пътя към Голгота, към разпятието трябва да бъде доброволно извървян. Всеки трябва да извърви този път с пълното съзнание, че върши това в името на Христа и че това е пътя към възкресението. „Нощта се превали, а денят се приближи.“ Тоест отпадна от нас духовното неведение, разбрахме за Бога, че той е светлина и излязохме от нощта на грехопадението и се освободихме чрез Христа. В нашия живот настъпи ден и ние сме призвани, живеейки, придобили Божията светлина, да отхвърлим от себе си делата на мрака, на дявола. Да отхвърлим онова, което ни поробва и ни превръща в роби, като „наденем оръжието на светлината“. Кое е това оръжие на светлината? Това е името Христово, личността, примера, вярата в Христа. Той е нашата светлина. Той е нашето спасение и това, което трябва да търсим в живота си, изоставяйки врага на човешкото спасение, който ни изкушава с хилядите си съблазни. Да приемем Христа, който ни освобождава и ни дава всичко, от което имаме нужда. „Като в ден да се държим благоприлично, без да се предаваме на срамни гощавки, пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист. Но облечете се в Господа Нашего Иисуса Христа и грижите за плътта не превръщайте в похоти!“ – казва свети апостол Павел. „Като в ден“ – както през деня всеки един внимава, за да не бъде видян и уличен в нещо и да бъде осъден, така и ние „като в ден“ да се държим благоприлично. Да имаме благоприличие във всичко: в отговорностите и отношенията си с хората, в духовния си живот, в социалния си живот. Това е нещо, което днес ни липсва и затова Църквата ни напомня за тези напътствия на светия апостол. Да бъдем благоприлични без да се предаваме, доуточнява апостол Павел, на срамни гощавки и пиянство, на сладострастие и разпътство, на раздори и завист. Чрез словото на светия апостол, подбудено от истинска ревност по Бога Иисуса Христа, Църквата днес ни учи да Му подражаваме, да не вършим дела, които ни отдалечават от Него, а живеейки и пребъдвайки като християни да бъдем старателно наблюдателни и да отбягваме всичко онова, което не е благоприлично и ни отдалечава от Христа. „Да се не поддаваме на срамни гощавки и пиянство, на сладострастие и разпътство, на блудни помисли и деяния, на раздори, на завист.“ Защото всичко това е от дявола и ние сме призвани да се борим срещу това и да изявяваме Господа Иисуса Христа. Апостол Павел ни призовава да се облечем с Неговото Име. Да се облечем с личността на Господа Иисуса Христа и грижите за плътта, за материалното да не превръщаме в похоти, което означава, че приели Христа не трябва да се стремим да живеем за материалното, а точно обратното - да се стремим към духовното. Църквата и апостол Павел не отхвърлят материалното, а просто се има предвид да не се превръща материалното в похот. Какво означава да превърнем материалното в похот? Това означава да го възжелаем и предпочетем пред Христа, пред духовното. Да го поставим на първо място. Но по този начин ние потъваме в мрака на неведението и ставаме роби на дявола. Затова е много важно да преразгледаме своите приоритети. Да не първенствува плътското, а да поставим Бог, духовния си живот, духовният път на първо място. Християнинът знае, че трябва да си ляга и да става с името на Христа, с това как да Му благоугоди, а не с това как да угоди на тялото и плътта си, задоволявайки го с ястия и питиета, „от които полза не получиха ония, които ги употребиха”. (Евр 13:9) Да, когато отдадем Божието Богу, когато отдадем всичко, което е необходимо за спасение в името на Христа, тогава трябва да знаем, че всичко, от което имаме нужда – казва Евангелието – Бог ще ни даде. Затова на първо място в живота си трябва да поставим Христа, и всичко онова материално, от което имаме нужда, Той ще ни даде. И който се е опитал да се отдаде на Бога той знае, че като любящ Отец Той никога няма да ни изостави. А кой баща ще игнорира децата си и техните желания? И още повече Бог няма да направи това – Този, който се радва за спасението на всяка една душа и благоволи към всеки, който отдава Божието Богу. Той няма да ни изостави и особено тогава когато не превръщаме плътското в похот, а се обличаме в Господа Иисуса Христа и го предпочитаме пред всичко и най-вече- ни казва апостол Павел. Той вдъхновява християните и им дава пример като казва: „Немощният във вярата приемайте без препирни за мнения. “ Много ценен съвет. Защото днес ние се борим, враждуваме, надговаряме се, спорим и се надпреварваме във философстване с хората около нас като искаме да изразим правотата на вярата. Но светия апостол ни съветва да приемаме този немощния във вярата, този, който още не е укрепнал, без да се препираме с него за каквото и да било, просто да го приемем и с примера си да му покажем пътя на истината, а не само със слово. Защото много могат да говорят и наставляват, но малцина са тези, които се отзовават с любов, с добро отношение и с пример към онези, които са немощни във вярата. „Един вярва, че може да яде всичко, а немощния яде зеленчук. Който яде да не презира оногова, който не яде и който не яде, да не осъжда оногова, който яде понеже Бог го е приел.“ – казва свети апостол Павел. Господ е дал свобода на всеки един. Всеки има право да избере това, което мисли, че му е полезно и необходимо и Църквата е наредила кога християнската общност в единомислие, в единство да пости, да блажи, и ежедневно да се труди за своето духовно израстване. Ние сме едно семейство и следвайки духовният път трябва във всичко да се подкрепяме, да си помагаме, да се уединяваме с Бога за всеобща полза, а не за страдание и за мъка. И затова свети апостол Павел казва: „Не унивайте, не се осъждайте.“ Един може да яде всичко и съвестта му да не го разобличава, а онзи който е немощен, не е укрепнал във вярата, който е телесно слаб яде зеленчук, защото друго не му е позволено. В различните ситуации е по различному, но вие като Христови, трябва да знаете, че който яде не бива да презира, оногова, който не яде, да не го осъжда и упреква. И този, който не яде да не осъжда онзи, който яде, защото Бог е приел и едните и другите и е станал жертва и за едните и за другите, като се е предал на разпятие за греховете на всички. С това апостол Павел ни насърчава да бъдем внимателни и съзнателно да се самонаблюдаваме, да осъзнаваме силите си и мястото си по духовния път и според онова, което сме да подражаваме на Христа. Да не осъждаме своите ближни, а да бъдем едно с тях. „Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя господар той стои или пада и ще бъде изправен защото Бог е мощен да го изправи.“ – казва свети апостол Павел. Тези думи на апостола потвърждават, че ние не трябва да бъдем съдници. Всички ние принадлежим на Бога. Кой е този чужд слуга, който не трябва да съдим? Това е божият човек. Ние сме всички Негови чеда и Той е този, който може да ни съди или да ни избавя. Като Негови чеда ние трябва да бъдем изпълнени един към друг с любов и състрадание, а не с упреци и осъждания. И тези думи на апостола важат не само за яденето, а за всяко едно нещо, защото всички ние стоим пред Бога и Той е този, които е силен да изправя немощния, да подпомогне живота ни в трудни моменти. Господ ни обича и ние не трябва да ограничаваме и превръщаме Неговата любов в осъждане, препирни, разногласия, а трябва да се събудим от съня на бездуховността и да живеем като „в ден“ в името Христово, изпълнили сърцата си с радост, любов, единомислие, с почит един към друг, така, както ни предава евангелското слово: „Колкото сте го сторили това на най-малките Мои братя – Мене сте го сторили.“ (Матей 25:44) Когато постъпваме с любов към нашите по-слаби и немощни събратя и ги обичаме въпреки че грешат или не правят това, което Църквата изисква или това, което ние правим, нека знаем, че те стоят пред Бога и Бог е мощен да ги спаси посредством нашата любов. Бъдете смирени, бъдете кротки, бъдете търпеливи и знайте, че когато послужите по такъв начин на хората вие се превръщате в труженици на Бог, който изправя кривините в живота на онези, които не са дотам благочестиви и изпълнителни и им дава съвършенството и им дава наградата, която е предвидена за светиите, за угодилите Богу, за духовните Божии чеда, за онези, които живеят според Евангелието. Нека не осъждаме, нека прощаваме на хората, защото както ще видим и в днешното евангелско четиво простим ли на хората и Бог ще ни прости. Нека да излезем от тъмнината на неведението и да прегърнем Христос, който е светлината в нашия живот и благия Спасител, и който ни казва: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира.“(Матей 25:34) Амин.


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 13.03.16 г.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2021 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.